Археолози, изучаващи гробна могила от девети век пр.н.е. в сибирската република Тува, откриха доказателства за жертвени ритуали, включващи коне, които са свързани със скитската култура във вътрешноазиатските степи.
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Тези открития предоставят някои данни за погребалните практики на ранните скити, които са в съответствие с практиките на по-късните скити. Но те също така разкриват, че корените на тази обсебена от конете култура могат да бъдат намерени далеч на изток от понтийско-каспийските степи, които обикновено се признават за родна територия на тези народи.
Херодот не е излъгал: скитите използвали кожата на убити врагове
В ранния скитски период, който датира приблизително от девети до седми век пр.н.е., културата построява стотици големи гробни могили в долината на река Уюк в Южен Сибир, в географския център на Азия. Разкопките на тези могили разкриват безценни данни за погребалните практики на първите скити, тъй като те се отнасят до погребенията на елит и използването на коне в различни ритуали и церемонии, свързани с тези погребения.
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Тунуг 1: Прозорец в скитските погребални ритуали
Конкретната могила, довела до последните важни открития, е известна като Тунуг 1. Намира се в долината Уюк в Сибир, където древните строители на могили са били изключително активни. Разкопавайки различните слоеве на могилата, международен екип археолози открил колекции от конски кости, смесени с човешки кости. Те също така открили различни части от оборудване и аксесоари, свързани с опитомяването на коне, включително артефакти, които предполагат, че ездата на коне е била добре установена практика по това време, пише Ancient Orirgins.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
„Нашето изследване на конски кости и халс от мястото на Тунуг 1, свързано с най-ранния скитски хоризонт в Южен Сибир, предполага, че елементи от скитски погребален ритуал вече са присъствали в този регион през началото на първото хилядолетие пр.н.е. и може да произлиза от по-ранни предшественици в монголската степ“, пишат авторите на изследването пишат в статия, публикувана в списание Antiquity.
Приблизително през 1200 г. пр.н.е. културата Еленов камък Хиригсуур в Монголия започва да включва коне в своите погребални ритуали и церемонии. Точният характер на връзката им с конете не е известен, но конски кости и свързани артефакти, открити в монголски гробници, свързани с тази култура, показват, че животните са били опитомени. Изглежда, че има приемственост между тези практики и тези на по-късните скитски обитатели на Южен Сибир, което предполага, че конните култури от първото хилядолетие пр.н.е. могат да проследят произхода си поне няколко века назад.
Скитите са тръгнали от Сибир
Започвайки от първото хилядолетие пр.н.е., ездачите от степите на вътрешна Азия се разпространяват из евразийския пейзаж, променяйки дълбоко историческите траектории на цивилизациите, с които взаимодействат. Широко идентифицирани със скитската култура, тези народи са пионери в опитомяването на конете и опитомяването на предците на съвременния кон от скитите представлява истинска повратна точка в световната история.
Още: Когато ползата стане вреда: учен говори за митовете за популярните диети
Още: Археолози откриха мистериозен древен под от кости в Нидерландия
Археологическите открития и ДНК изследванията разкриха много подробности за взаимодействията на номадските степни народи от изток с местните жители на други части на Азия и Европа. Но много по-малко се знае за историята на тези хора, които са живели в Понтийско-Каспийския регион (съвременна Югозападна Русия и Украйна), преди да започнат своите миграции към други части на континента. По-специално има ограничени открития, които биха могли да хвърлят светлина върху това как революционните промени, свързани с опитомяването на конете, се развиват в региона.
Археолози развяха мита за жестоките завоеватели от Евразийската степ
„Скитите, яздещи коне, са разпалили въображението на хората още от времето на Херодот“, казва старшият изследовател и участващ в последното откритие д-р Джино Каспари от Института по геоантропология „Макс Планк“ и Университета в Берн. „Но произходът на тяхната култура дълго е оставал скрит в отдалечени кътчета на евразийските степи.“
Гръцкият историк Херодот, който пише за конните ездачи от изтока през пети век пр.н.е., пръв споменава връзката между елитните погребения в скитските култури и различните жертвени ритуали, свързани с коне. Тези ритуали, изглежда, са включвали както коне, така и човешки жертви.
Кралската гробна могила, известна като Тунуг 1, датира някъде около 800 г. пр.н.е. Това е установено чрез радиовъглеродно датиране на парчета дърво, намерени смесени с конски кости, изкопани там.
Открити са общо кости от 18 коня и един човек и се смята, че всички са били жертви, изпратени в отвъдното, за да придружат елитния човек, погребан в дълбините на могилата.
Сред костите били открити счупени части от оборудване, което показва, че конете са били напълно опитомени и използвани за транспорт (което означава, че са били яздени или използвани за теглене на каруци). Изследователите открили и две малки бронзови парчета от колан с отличителни гравюри в „животински стил“, свързан със скитската култура.
„След години на тежка теренна работа в Сибир е просто прекрасно да държим в ръцете си някои от най-старите скитски предмети в животински стил“, казва д-р Каспари. „Откриването на някои от най-ранните доказателства за уникален културен феномен е привилегия и сбъдната детска мечта.“
Кръв се е проливала: зловещи подробности от най-голямата битка в Европа от бронзовата ера
Погребалните ритуали, съсредоточени върху конете, са основна част от по-късната скитска култура, както се наблюдава, след като те са се преместили в Понтийско-Каспийската степ и оттам са мигрирали на други места. Но както става ясно от новите открития, тези култури само продължават практика, която има много по-древен произход.
„Доказателствата от Тунуг 1 затвърждават решаващата роля, която Тува играе в праисторията на Евразия“, каза д-р Каспари. „Нашите открития подчертават значението на вътрешна Азия за развитието на трансконтиненталните културни връзки. Констатациите също така показват, че тези погребални практики са изиграли роля в по-широкия процес на културна и политическа трансформация в Евразия, допринасяйки за появата на по-късни скотовъдни империи.
