Резултатите от скорошно британско изследване показват, че лекарства от групата на имуномодулаторите могат да бъдат полезни при лечението на тежки случаи на COVID-19, информира БГНЕС.
Имунната система на пациента играе много важна роля за определяне на тежестта на заболяването му. Факт, който се изразява, когато световната статистика се съгласи, че възрастните пациенти са в много по-висок риск от смърт, отколкото младите хора. Според преглед на темата, публикуван в списание "Science" през юли 2020 г., причината за това наблюдение може да се дължи на различни видове промени във функцията на имунната система на възрастните хора.
Статията посочва, че в резултат на стареенето много възрастни хора живеят в състояние на постоянно възпаление. Това би намалило реакцията на имунната система срещу инфекция от новия коронавирус, факт, който би ги предразположил към по-сериозна инфекция. От друга страна, здравето на много заразени възрастни хора се влошава много бързо, защото защитната им система излиза извън контрол и реагира прекомерно на инфекцията. Това води до така наречената „цитокинова буря“, която предизвиква сериозна пневмония, която може да сложи край на живота на пациента. При всички хора, които имат такива промени във функцията на защитната си система, авторите казват, че намаляването или регулирането на възпалението може да бъде много важна стратегия при лечението за подобряване на имунитета.
Тук влизат лекарства, наречени имуномодулатори, които, както показва името им, модулират или регулират функцията на защитната система на организма. Този тип лекарства се използват дълго време за лечение на различни заболявания, при които се подозира, че защитната система трябва да бъде модулирана или регулирана, като рак, ревматични и автоимунни заболявания. Някои примери за тези лекарства включват неспецифични агенти, като хлорохин и хидроксихлорохин, поради което те са изследвани като възможни лекарства срещу COVID-19, за съжаление без да показват, че са ефективни. Други имуномодулиращи лекарства включват циклоспорин – използван, например за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантиран орган и редица съвременни лекарства, наречени биологични агенти, включително съвременни моноклонални антитела. Имуномодулаторите и тяхната роля в контрола на коронавируса
Изследването, наречено REMAP-CAP, се провежда в 290 центъра по света и изследва различни видове интервенции при управлението на COVID-19. Една от тези интервенции, резултатите от които бяха съобщени тази събота в предварителна публикация, изследва ефекта на тоцилизумаб и сарилумаб, две моноклонални антитела, които принадлежат към групата на имуномодулаторите. Тези лекарства инхибират действието на интерлевкини шест - вещества, които стимулират възпалението в тъканите. Избрани са повече от 400 пациенти, които да получават тоцилизумаб или сарилумаб. Те са сравнени с повече от 400 пациенти в контролната група, които не са получавали нито едно от лекарствата.
Лечението с тоцилизумаб и сарилумаб успява да увеличи преживяемостта на критично болни пациенти с COVID-19, които се лекуват в интензивно лечение. Без съмнение, в борбата срещу COVID-19 разработването на ваксини е по-успешно от разработването на лекарства. Проучването носи надежда, че или с имуномодулатори, или с други видове лекарства, могат да бъдат открити ефективни лечения за борба с болестта.
