Извън фантастичното царство на измислени истории като „Хари Потър“ и „Фокус-мокус“ действителното съществуване на вещици и магьосници не е установено вярване. Дори съществени моменти в историята, като например процеса над вещиците от Салем, не се доближават до подобие на това, което са се опитвали да бъдат. Те не толкова изобличавали вещиците, колкото позволявали на паниката да тласка хората към жестокости и изтезания, които биха накарали всеки да признае всичко, само и само мъченията да спрат.
И така, съществували ли са в действителност вещици и магьосници? Има ли в аналите на историята истински Гандалф и Макгонагъл? Очевидно е така: може би те не са се дуелирали с огромни пламтящи същества, не са махали с вълшебни пръчици или щракали с пръсти, но са правили неща, които малцина разбирали, мнозина поставяли под съмнение и още повече определяли като магия.
Дърворезба, илюстрираща екзекуция чрез изгаряне на клада. Илюстрация от книга от средата на XIX век (mullica / CC BY 2.0)
За тяхно съжаление магията няма голяма репутация в историята. Имало е време, когато и математиката се е смятала за еретична, защото е била неразбрана. На практика всяка форма на наука, която разширявала границите на църковните учения, била заклеймявана като вещерство и наказвана с всички ужасни неща, използвани от църквата срещу хората, които заплашвали властта ѝ – включително изгаряне на клада.
Погледът назад със сигурност взема голяма част от историческите „вещери“ и вместо това ги поставя в царството на „науката“, но това не намалява тяхното „вещерство“ в онова време. Ето един поглед към някои вещици и магьосници, които действително са съществували.
Химико
Artanisen / CC BY-SA 4.0
В древността Япония била управлявана от мъже, произлезли от божеството – поне така разказват древните исторически легенди. Но в ранната японска история имало кралица на име Химико или Пимико, която не се появява в никакви японски исторически записи, но се среща в историите на съседни Корея и Китай.
Другият проблем с историята на Химико е, че се появява, преди Япония да има писменост, и това, което се знае за нея, идва от легенди и слухове. Според „В преследване на Химико. Следвоенна археология и местоположението на Яматай“, наред с управлението на своето владение, Химико практикува магьосничество. Тя също така живеела в дворец, заобиколена от 1000 жени прислужници и въоръжени пазачи, които гарантирали, че никога няма да бъде видяна.
Всичко това подхранва легендата, но UMSL Daily насочва към известните исторически факти: освен че е била шаман, тя обединила Япония и за първи път инициирала международната дипломация.
Майкъл Скот
Неизвестен автор / Public Domain
Единственият шотландец, който се споменава в Дантевия „Ад“ – Майкъл Скот – не е попаднал там, задето е бил християнин, който държал Библията. Вместо това той бил изобразен в осмия кръг на ада, измъчван по неописуеми начини. Как е попаднал там, е въпрос на някои спекулации, но всичко започва с това, че Майкъл пътувал много из Европа и научил много езици. Започнал да превежда на латински арабски текстове, както и учението на Аристотел. Приблизително по същото време започнал да носи арабско облекло, което за една ксенофобска Европа от XIII век не било нищо друго освен доказателство, че Майкъл е магьосник.
Скот фигурира в Дантевия „Ад“. (Stradanus / Public Domain)
Наред с изучаването на алхимия, наука, математика и окултизъм, една от предполагаемите сили на Майкъл била способността да вижда бъдещето. Всъщност той виждал бъдещето толкова ясно, че вярвал, че знае как ще умре – камъче ще падне на главата му. За да съхрани живота си, той носел желязна шапка през цялото време. Но легендите разказват, че неговите сили стигали дори по-далеч, включително можел да отваря земята, за да образува планини, и да променя посоката на река Туид.
Смята се, че Майкъл Скот е бил погребан заедно с магическите си книги в абатството Мелроуз. (Roger Griffith - Heath's Picturesque Annual 1835 / Public Domain)
В крайна сметка смъртта го застигнала, според сведенията, след като свалил желязната си шапка по време на служба и бил ударен от камъче в главата.
Граф Сен Жермен
Волтер нарича граф Сен Жермен „мъжа, който знае всичко и никога не умира“, макар че Волтер е известен със своята сатира. Така че може и да е иронизирал човека, който изумил цяла Европа, като никога не умрял, дори когато очевидно умрял.
Nicolas Thomas / Public Domain
Като начало графът бил човек с неизвестен произход и бил граф само защото се наричал такъв. Преди всичко той бил известен като човек, който победил стареенето с еликсир, който, естествено, всеки желаел. Според Owlcation графът едва изглеждал на 40, но всички го смятали за доста над 100 години. А графът нямал навика да убеждава хората да не вярват в това, в което искат да вярват.
Графът бил толкова добър в почти всичко – музика, алхимия, изработка на бижута, говорене на много езици, съблазняване – че единственото обяснение било безсмъртието. Предполага се също, че можел да става невидим – умение, което го предпазвало от безброй проблеми. Дори когато наистина умрял, признавайки, че има истинско име (Ференц II Ракоци, бивш принц на Трансилвания, който според Уикипедия е негов баща), хората все още твърдели, че са слушали съветите му десетилетия след предполагаемата му смърт.
Алистър Кроули
Aleister Crowley / Public Domain
Истинският и донякъде страшен живот на Алистър Кроули е от тъмната страна на магията. Той бил човек с много таланти, а Британика го описва като писател, майстор на шаха, алпинист, поет и... окултист. Той също бил маг и носел наметало от леопардова кожа върху черна роба и прическа с окото на Хор, според собствените „Елевзински мистерии“ на Кроули. Той бил високопоставен член на Ордена „Златна зора“ и имал умение, ако не друго, поне да създаде някои доста уникални имена за себе си – като граф Владимир Свареф и лорд Болескин.
Алистър Кроули в облекло на Ордена „Златна зора“ (Неизвестен автор / Public Domain)
Но основният фокус на Кроули било увлечението му към окултното. Любимият му псевдоним бил Звяра, препратка към дявола. Той също пишел поезия, за част от която твърди, че му била диктувана от същество на име Айвас.
Когато се утвърждава като прогермански настроен англичанин в началото на 90-те години на ХХ век, той е наречен най-злият човек в света. Впоследствие умира в нищета, с малцина последователи въпреки лудориите си.
Уилям II дьо Соулс
Замъкът Ермитаж (1814 г.) в малкото провинциално владение Лидъсдейл (Неизвестен автор / Public Domain)
Маг с тъмна и съмнителна репутация, Уилям II дьо Соулс не бил много долюбван от събратята си. Докато историята говори за огорчен човек, скрит в студен замък, легендата добавя много повече пикантност. Той толкова се опозорил с жестокост, че срещнал смъртта си, като бил сварен жив, според „Замъкът Ермитаж: Разказ за неговата история и значение за културното наследство“ от Ричард Орам.
Разказва се, че започнал да отвлича местни деца, за да ги жертва в тъмни ритуали. Но това не било нещо, което той можел да направи сам: говорело се, че гоблин на име Робин Редкап му помагал.
Предполага се, че е използвал черните изкуства, за да предпази замъка си от нашествия. Мъжете, които помогнали в строителството, никога повече не били видени или чути. Без хора Соулс трябвало да намери помощ отнякъде и това някъде било черната магия. Историите станали по-мрачни, разказвайки, че той можел да призове дявола или демоните, за да му помогнат в начинанията. Това превърнало замъка Ермитаж в един от най-мрачните замъци на Британските острови.
Хайим Самуел Джейкъб Фалк
John Singleton Copley / Public Domain
Хайим Самуел Джейкъб Фалк имал доста богата магическа, както и богата немагическа автобиография. Той бил равин и алхимик, въпреки че живял във време (XVIII век), когато алхимията все още била просто друга форма на вещерството.
Известен като Ба'ал Шем от Лондон, триковете на Фалк били разнообразни. Като начало се предполага, че имал умение да губи колелата на каретите си, но това никога не повлияло на пътуванията му. Фалк също имал способността да поддържа свещите горящи за неопределено време, да превръща предмети във въглища и да телепортира откраднати предмети. По-големите му трикове също били доста впечатляващи. Например според Еврейската енциклопедия той спрял пожар да не унищожи синагога.
Това спечелило на Фалк вниманието на владетели и благородници в цяла Европа и не цялото внимание било доброжелателно. Властите в Европа се опитали да го изгорят за вещерство, но той избягал в Лондон, където натрупал своето състояние.
Мама Шиптън
General Collections / CC BY 4.0
Моралът на вещиците и магьосниците през историята може да варира от зли до доброжелателни, но така или иначе възприемането им от масите обикновено клони към нечестивите. Дори когато практикували добросъвестно, самата идея за магьосничество не била възприемана високо от църквата. Но Мама Шиптън била толкова добронамерена, че си спечелила прозвището „майка“ точно поради тази причина: тя била мила и грижовна.
Според уебсайт, посветен специално на нея, главната ѝ сила била способността да предвижда бъдещето. Но не абстрактно: тя била конкретна. Мама Шиптън предсказала различни морски изобретения, както и победата на испанската армада и Големия лондонски пожар от 1666 г., който се случва повече от век след нейната смърт. Тя също била изкусен алхимик, използвайки уменията си, за да лекува и помага.
Статуя на Мама Шиптън в едноименната пещера в Кнарсбъроу (Jooniur / CC BY-SA 4.0)
Въпреки цялата си доброта Мама Шиптън изглеждала като типичната вещица. Тя имала дълъг извит нос, лицеви деформации и израснала в пещера, тъй като хората в града се страхували от външния ѝ вид. Те също не харесвали, че тя няма баща, и мнозина я смятали за дъщеря на дявола. Когато най-накрая се омъжила, репутацията ѝ скочила значително и хората започнали да я ценят заради благия ѝ нрав.
Никола Фламел
Balthasar Moncornet / Österreichische Nationalbibliothek / Public Domain
Известни най-вече от страниците на „Хари Потър“, магьосническите способности на Никола Фламел всъщност са точно както са представени в „Магьоснически свят“, въпреки че талантът на Фламел не е бил основно в „магията“. Той бил нотариус и направил състоянието си от недвижими имоти. Фламел и съпругата му били много щедри и се грижели за бедните.
Историята на връзката на Фламел с Философския камък започва със сън на ангел, последван от непознат, който му дава древна книга. Той използва тази книга, за да създаде Философския камък, който след това използва, за да удължи живота си, както и да превърне всеки метал в злато. Богатството му нараства до такива размери, че е разследван от крал Шарл VI, който се усъмнява във внезапния му приток на злато.
Официално Никола Фламел починал през 1418 година. Къщата му била продадена и новите собственици опустошили целия дом, търсейки останки от голямото богатство на семейство Фламел. Не открили нищо.
Надгробната плоча на Никола Фламел, намирала се по-рано в църквата „Сен Жак дьо ла Бушери“, а сега – в музея „Клюни“ в Париж. (Musée de Cluny / Public Domain)
По-късно, в една непрогледна нощ, някой нахлул в гробницата на Никола и Пернел Фламел и тогава се разбрало, че тя е празна. Дали двамата са били заровени в тайни гробове, или изобщо не са умирали? В Париж се разпространил слухът за празната гробница и почти мигновено се родила легендата за безсмъртния Фламел. През следващите години се говорело, че семейство Фламел били забелязвани на различни места из Европа..
Роджър Бейкън
Роджър Бейкън наблюдава звездите в Оксфорд. Гравюра от XIX век (Jan Verhas / Britannica / Public Domain)
Определянето на Роджър Бейкън като маг е пресилено според съвременните стандарти, но приживе той напълно отговарял на изискванията. В неговия период – XIII век – експерименталната наука била еквивалентна на магия. Той открил барута и изучавал летящите машини векове преди последните да бъдат изобретени. Също така изучавал математика, астрономия, алхимия и езици, което го прави доста „ренесансов човек“ много преди терминът да бъде въведен. Той също бил францискански монах. В известен смисъл бил подобен на Леонардо да Винчи, но с добавена магическа мощ.
Най-голямата магическа претенция на Бейкън е създаването на нагла говореща глава, която можела да отговори на всеки въпрос. Легендата гласи, че Бейкън не можел да накара главата да говори, затова помолил дявола за помощ. Това не била първата среща на Бейкън с демоничното, тъй като използвал оптика, което в онези времена породило слухове, че е в съюз със злите сили.
Гравюра на дърво на свирещия Майлс и говорещата бронзова глава, докато монасите Бейкън и Бонгай спят. От изданието от 1630 г. на Робърт Грийн The Honorable Historie of Frier Bacon и Frier Bongay. (Анонимен автор / Public Domain)
Тъй като изработил много месингови часовници, може би не е изключена и говореща глава, но независимо дали я е създал, или не, слуховете за това продължили, а хората не спирали да се питат с кого е съюзил Бейкън.
Юда Льов бен Бецалел
Юда Льов създава голем. (Mikoláš Aleš / Public Domain)
Равин с магически наклонности, както е описан от Еврейската виртуална библиотека, Юда Льов никога не е искал да бъде маг, но въпреки това се предполага, че са му били дадени сили. Според легендата, когато евреите били заплашени от нападение, Льов създал голем от глина на брега на река Молдова. Заедно с двама приятели Льов изпълнил серия от ритуали, включително обикаляне около голема седем пъти, докато рецитирал заклинания. Големът започнал да свети, преди да оживее и да покаже някои невероятни способности. Той например имал изключителна сила и можел да изчезва.
Подобно на чудовището на Франкенщайн, този голем не бил агресивен и се подчинявал само на заповеди от самия Льов. Тъй като Льов бил добронамерен равин, той използвал голема само за добро и за защита на еврейския народ. Големът също така вършел много домакинска работа за равина, тъй като защитата на еврейския народ очевидно не било работа на пълен работен ден. Големът носел вода и се грижел за къщата на равина.
Но големът на Льов очевидно изпълнил основната си задача да защитава евреите и когато мирът бил постигнат, бил деактивиран в Прага. Историята добавя, че всеки, който знае формулата, може да го върне към живот при необходимост – въпреки че споменатата формула била изгубена.
Парацелз
Romeyn de Hooghe / CC BY 4.0
Парацелз е още един от онези хора, които били „магьосници“. Той извършил много привидно магически неща, които днес виждаме просто като наука, но по онова време не били нищо друго освен магия. Той използвал природата и математиката като научни ресурси и не се криел от религиозния етичен кодекс. Парацелз бил добре запознат с теологията, медицината, химията и магията, според Science History, и използвал своя опит, за да помага на другите. Много малко се знае за действителния живот на Парацелз, но неговото наследство е засенчило кой всъщност е той.
Парацелз има голям принос за медицината, която според съвременните стандарти била изостанала до краен предел – и щеше да бъде в продължение на векове, но неговите постижения били разглеждани като магически поради своята ефективност. Той не се спирал пред нищо, когато се борел с болести и недъзи, и това включвало познаването на дявола, който той твърдял, че хората трябва да прегърнат, защото според него защо да не го направят? Паразелз вярвал, че магията е създадена от Бог, но че демоните и дяволът са я взели и са я направили зла. Целта му била да си върне тази магия от дявола в името на човечеството.
Въпреки правилните насоки, които дава за развитието на медицината, Парацелз остава под влиянието на алхимията, астрологията и средновековната мистика. Въпреки славата си на магьосник и гадател, той се стреми да обвърже своите теории с дълбоките си християнски убеждения. В последните години от своя живот се занимава главно с теология, въпреки че не изоставя лекарската си практика.
Свързан е с появата на класическото розенкройцерство, като се смята, че е имал лична връзка и с митичния образ на Християн Розенкройц, а според някои те са една и съща личност.
Източник: Grunge
ВИЖТЕ ОЩЕ: Тайните учения: В търсене на Граала и Философския камък
