Инди краси екрана от 1981 г. насам със зашеметяващия екшън „Похитителите на изчезналия кивот“ и продължава с известни прекъсвания до последния филм от поредицата – „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“.
Харисън Форд, в главната роля на безстрашния археолог, който не се страхува да влезе в схватка с нацистите, слага федората си за последен път. Общата концепция на всеки филм за Индиана Джоунс е еднаква: безмилостно преследване на древен артефакт.
Всички филми за Индиана Джоунс съдържат артефакт, който героят иска да предаде на музея, и Инди няма да се спре пред нищо, за да се докопа до него. Въпреки че драмата във филмите е вълнуваща, много често зрителите разсъждават върху историческата автентичност на представените артефакти.
Някога искали ли сте да се потопите дълбоко във всеки от артефактите, които се появяват във филмите за Индиана Джоунс, за да разгледате истинската им история – ако има такава? Нека я видим.
Чачапойският идол на плодородието
В емблематичното начало на първото излизане на Инди в „Похитителите на изчезналия кивот“ безстрашният археолог прониква в натъпкан с капани храм в джунглите на Перу, рискувайки живота и здравето си. Целта му е уникален златен идол.
Madman2001 / CC BY-SA 3.0
Макар че действителната статуетка, използвана в снимките, не е истински златен идол, тя има историческа основа, въпреки че е съмнителна. Филмовият идол е базиран на реалната „Раждащата фигура от Дъмбартън Оукс“, която се съхранява в музей като част от колекцията Робърт Уудс Блис от предколумбово изкуство, в имението Дъмбартън Оукс във Вашингтон, окръг Колумбия. Смята се, че фигурата е от ацтекски произход и изобразява жена, която ражда. За целите на филма продуцентите са изобразили само лицето в тяхната версия на идола.
Проверимата история на идола датира от 1899 г., когато се съобщава, че се намира в парижки антикварен магазин. Оттам нататък преминава през различни ръце, докато стигне до Дъмбартън Оукс. Оттогава истинският ѝ произход е поставен под въпрос. Някои анализи твърдят, че тя е изработена с инструменти от XIX век и представлява това, което скулпторът е смятал за идеално мезоамериканско изкуство. Независимо дали е фалшива, или истинска, тази статуетка има трайно влияние върху популярната култура.
Жезълът на Ра
Безмилостното преследване на кивота от Инди в „Похитителите на изчезналия кивот“ дава в ръцете му египетски артефакт от бившата любовница Марион Рейвънуд (изиграна от Карън Алън), наречен „Жжезълът на Ра“. Във филма това е кръгъл диск, съдържащ фигура на птица с червен кристал вместо око.
Paramount Pictures / YouTube
Върху него също така има информация за дължината на пръта, който, за щастие на Инди, неговите нацистки конкуренти успяват да намерят само отчасти. След това Инди използва артефакта, за да намери местоположението на Ковчега на завета, като го прикрепя към жезъла. В Залата с карти той го поставя така, че слънцето да го огрява. Светлината преминава през скъпоценния камък и създава подобен на лазер лъч, разкриващ местоположението на Кладенеца на душите, където се намира Кивотът.
Жезълът е красив артефакт, но е напълно измислен. Лоис Х. Греш, разглеждайки тази тема в „Защо трябваше да са змии?“, посочва, че фараоните и други древни египтяни са имали жезли и също са почитали бога на слънцето Ра, който също е символизиран от птици. Но няма свидетелства за персонаж на Ра, който излъчва лазерни лъчи. Затова, въпреки че това е сполучлив филмов реквизит, зад него няма друга история.
Ковчегът на завета
Ковчегът на завета е основният артефакт от „Похитителите на изчезналия кивот“, който филмът до известна степен пресъздава вярно, а в други отношения греши. Според библейския разказ в Ковчега израилтяните съхраняват двете плочи с десетте заповеди, дадени на Мойсей. Филмът се справя добре с библейското описание, дадено подробно в Книгата Изход.
iStock
В „Похитителите“ историята е, че ковчегът е бил заловен от египетския фараон Шишак и държан в Танис, който след това е бил погълнат от едногодишна пясъчна буря. Единствената подкрепа за тази история е от първата Книга на царете, която отбелязва, че египтяните са донесли съкровища със себе си, но не непременно Кивота.
Що се отнася до Танис, няма доказателства, които да подкрепят това място, въпреки че Танис е също толкова вълнуващ, колкото голям археологически обект в Египет. Освен това библейската хронология не съвпада с Танис, като последният е твърде стар, за да бъде свързан с ковчега. Що се отнася до евентуалната съдба на Кивота, има няколко теории за неговото местонахождение, вариращи от Рим до Етиопия. Почти сигурно обаче не е в гигантски склад, както е изобразен в края на филма.
Прахът на император Нурхачи
„Индиана Джоунс и храмът на обречените“ започва със сцена в Шанхай, където Инди разменя артефакт в сделка с гангстер, която се оказва смъртоносна. Артефактът е нефритова урна, за която се твърди, че съдържа праха на император Нурхачи.
Palace Museum, Beijing / Public Domain
Филмът разказва вярно, че е имало истински император Нурхачи (1559 – 1626), който е един от основателите на династията Цин (Чин), понякога наричана манджурска. Този император бил закален в битки заради опити да изтръгне контрола над Китай, управляван тогава от династията Мин. Наистина Нурхачи умира от раните си в битка.
Но дали Нурхачи е бил кремиран и поставен в желан артефакт от нефрит? Не изглежда вероятно. „Изтъкнати китайци от периода Чинг“ от Артър У. Хумел гласи: „Нурхачи е бил погребан източно от Мукден в мавзолея, известен като Фу-линг“. Съвременните пътеводители все още споменават, че императорът е бил там, така че няма причина да се смята, че прахът му се е намирал в нефритена урна. И все пак може би най-трайният въпрос за феновете на Индиана Джоунс е зададен от Лоис Х. Греш в „Защо трябваше да бъдат змии?“ когато тя пита: „Защо Индиана Джоунс би предал истинския прах на гангстер? Как гангстерът би разпознал истинския прах от друг?"
Диамантът „Пауново око“
В „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ героят разменя праха на император Нурхачи с гангстера Лао Че за един от най-големите диаманти, красящи някога сребърния екран. В сцената не се споменава какъв е диамантът, което кара зрителя да вярва, че Инди просто се стреми да спечели от търговията на черния пазар с древен артефакт.
iStock
Но Лоис Х. Греш в „Защо трябваше да бъдат змии?“ обяснява, че диамантът е идентифициран в поредицата „Младият Индиана Джоунс“ като диаманта „Пауново око“, който някога е принадлежал на Александър Велики. Такъв диамант обаче исторически не е съществувал.
Във въпросната сцена Инди заплашва живота на героинята Уили Скот с голяма вилица. Говорело се, че този тъмен обрат се дължи на развода на Джордж Лукас и на проблеми с отношенията на режисьора Стивън Спилбърг. Това отблъсква част от феновете, които искат легендарният археолог да бъде на висота. Това кара писател като Едуардо Перес в антологията „Индиана Джоунс във философията“ да твърди, че допълнителната измислена предистория на този огромен диамант е създадена, за да изкупи героя.
Шанкарските камъни
Централните артефакти в „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ са няколко камъка, наречени „свещените камъни на Шанкара“. Твърди се, че тези камъни имат мистични способности, с власт над самата Земя.
Paramount Pictures
Във филма един от тези камъни, наречен Шивалинга, е откраднат от главния злодей, който го използва за собствените си зли схеми. След това Инди се бори да си върне камъка, за да възстанови просперитета на индианското село, откъдето е взет.
И така, не съществуват истински шанкарски камъни, но има вдъхновение от реалния живот за тях – Шива Лингам. Те са обяснени малко по-подробно от Атина Перакис в „Кристал: знание, легенди и митове“, която описва, че тези камъни датират от ведическия период (около 1500 г. пр.н.е.). Тези кристали, които се намират по поречието на река Нармада, са с яйцевидна форма и се считат за посветени на бог Шива като символ на плодородието. Те обаче нямат магическа сила.
Кръстът на Коронадо
В началото на „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ тийнейджърът Индиана Джоунс успешно открадва историческо разпятие от група иманяри, само за да бъде принуден да го предаде. Той успява да се сдобие с него години по-късно, в битка, в която шегува: „Трябва да е в музей“.
Кръстът, инкрустиран със скъпоценни камъни, е бил собственост на испанския конкистадор Франсиско Васкес де Коронадо, който го е получил от Ернан Кортес през 1520 г. Този кръст е изцяло измислен, но може да е вдъхновен от Crux Vaticana (наричан още Кръстът на Юстин II), който в момента се намира в базиликата „Свети Петър“ в Рим. Предполага се, че този реален кръст съдържа един от фрагментите от кръста, на който е бил разпнат Исус. Артефактът датира от времето на византийския император Юстин II, който го подарява на Рим през шести век.
Свещеният граал
Свещеният граал в „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ е чашата, използвана от Исус на Тайната вечеря и също събрала кръвта му, докато е бил на кръста. Тя е пазена от Йосиф Ариматейски. Във филма се смята, че Граалът ще даде безсмъртие на човек, който пие от него.
Свещеният граал не е доказуем исторически артефакт, въпреки че е обект на много митове и легенди. Повечето фолклори около Граала се развиват през Средновековието и в крайна сметка стават много тясно свързани с легендите за крал Артур. Всъщност повечето от тези легенди, изглежда, са свързани с древни ритуали и вярвания за плодородие, където Граалът също представлява здравето и жизнеността на земята.
В действителност никой не знае дали тази чаша съществува, или е съществувала.
Кристалният череп на Акатор
Вместо да се бият с нацистите в „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“, старшият Инди и Мът Уилямс (изигран от Шая ЛаБьоф) отиват в Перу, за да търсят легендарния Череп на Акатор, изпълнен със свръхестествени сили. Кристалният череп в този филм от 2008 г. е вдъхновен от реални обекти, уж от Мезоамерика. Тези кристални черепи са изложени в музеи по целия свят – от малки черепи с размер на амулет до такива с размерите на топки за боулинг.
Klaus-Dieter Keller / Public Domain
Смятало се, че това са древни ацтекски артефакти, но съвременният анализ показал, че истинският камък произхожда от Бразилия – и че те са изрязани с модерни въртящи се инструменти. Изглежда, че тези черепи за първи път са се появили на сцената през 1800 г. и са били изработени от френски антиквар на име Юджийн Бобан, който бил обсебен от изкуството на ацтеките. Тъй като той бил смятан за експерт в мезоамериканското изкуство, доскоро работата му с радост купувана от различни колекционери и музеи.
Така че, въпреки че тези черепи вероятно са фалшификати, те все пак продължават да привличат вниманието. И не всички колекции са убедени, че са фалшиви, включително Британският музей, който пише: „Въпросът остава отворен“.
Реликвата на съдбата
Най-новата част от сагата за Инди е „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“. В тази последна изява на Харисън Форд като титулярен герой той търси „циферблата на съдбата“, който може да се основава на реалния Антикитерски механизъм. Този артефакт, открит за първи път през 1901 г. близо до остров Антикитера в Средиземно море, е датиран от около 100 г. пр.н.е.
Marsyas / CC BY 2.5
Най-интересното за артефакта е неговата сложност. Състои се от най-малко 30 известни зъбни колела и се смята, че е инструмент, чрез който древните астрономи са правили прогнози за звездите. Изглежда, има способността да прогнозира, наред с други неща, лунни и слънчеви затъмнения и може да е първият механичен компютър в света.
И все пак това е чисто спекулативно, тъй като, макар учените да предполагат точната му цел, тя все още не е напълно разбрана. По този начин механизмът на Антикитера създава перфектен артефакт на Индиана Джоунс.
