Хората, преминали стационарно лечение заради инфекциозни заболявания може да имат повишена склонност към самоубийство. Според учените това може да има своите биологични причини.
В Дания е било проведено проучване след 7 млн. души и било изяснено, че при пациентите, лекувани в болница, рискът да починат в следствие на самоубийство е по-висок с 42%. Най-висока била вероятността от това при болните от СПИН и инфекциозни хепатити.
Независимо, че не е установена пряка причинно-следствена връзка, авторите на изследването смятат, че това е обусловено, не само от психическото състояние на хората, заради тяхната тежка болест.
Експертите считат, че инфекциите пряко могат да влияят върху самоубийствените настроения, като провокират възпаление на главния мозък.
Лена Брундидн от изследователския институт Ван Андел пояснява, че според информацията на учените възпалението може да стане причина за депресия. Това се потвърждава и от изследвания върху животни, както и върху хора. Например при прилагането на интерферон, чието действие е свързано с активирането на възпалителния процес за получаването на имунен отговор от организма, вероятността от настъпването на депресия е 45%.
Новото изследване и изключително важно поради глобалността си. Сега твърдението, че рискът от депресията и самоубийство може да бъде предизвикан от възпаление, е потвърдено при много голяма извадка. Данните от всички 7 млн. участници в изследването са били записани в Националния регистър на Дания.
Информацията била събирана от 1980 до 2011 година. За този период 800 хил. души (около 11%) са постъпили в болница с инфекциозни заболявания на белите дробове, кръвта, кожата, храносмилателната система, а също и с хепатит и СПИН.
През тези 32 години са починали 32700 души, като една четвърт от тях са били от указаните 800 хил.
Анализирайки данни, учените са установили, че колко по-често човек попадал в болница с инфекция, толкова по-голяма била вероятността от самоубийство. Изключение тук правели инфекциозните заболявания при бременност.
Хелън Лунд-Соренсен от центъра за психологично здраве в Копенхаген заявява, че може да съществуват множество механизми, които да обвързват инфекцията и риска от самоубийство. Дори при отчитането на други фактори (имал ли е участникът депресия по-рано, какъв е доходът му и т.н.) статистическата връзка между първото и второто била явно.
Соренсен поддържа и хипотезата за биологични причини на психическите разстройства. Тя добавя, че учените планират да изследват връзката между по-малко опасните инфекциозни заболявания и риска от развитие на депресия и самоубийствени наклонности.
Ако бъде доказано съществуването на причинно-следствена връзка, ще има възможност да се започне работа с болния много по-рано.
Засега мнението на учените е, че 10% от всички самоубийства се дължат именно на инфекциозни заболявания.
