Главната разлика между мозъка на човека и шимпанзето е това, че нашата нервна система притежава по-висока пластичност и по-лесно се поддава на външно влияние.
Това ни позволява да се приспособяваме към нови условия и да учим нови неща, става ясно от статия, публикувана в сп. PNAS, цитирана от РИА Новости.
"Изяснихме, че структурата на мозъка на шимпанзето доста по-строго се задава от гените, отколкото развитието на човешкия мозък, което говори, че нашата нервна система в голяма степен се формира под въздействието на външната среда, независимо от генетичните фактори", казва Аида Гомес-Роблес от университета "Джордж Вашингтон" (САЩ).
Изследователката и нейните колеги стигнали до този извод, изучавайки мозъка на повече от 200 души и аналогичен брой маймуни, които били или близнаци (в случая с хората), или се падали близки роднини (в случая с шимпанзетата).
Учените се интересували колко силно малките различия в устройството на гените ще влияе върху това, колко голям ще бъде мозъкът и как ще бъде устроен той. За тази цел учените получили мозъчни томограми на всички участници в експеримента и ги съпоставили с мутациите, които наблюдавали.
Оказало се, че гените наистина силно влияели на големината на мозъка, което се наблюдавало както сред хората, така и сред приматите, като за маймуните тази зависимост била малко по-слаба.
По аналогичен начин гените определяли как работел и как бил устроен мозъкът на шимпанзето, което обаче не се наблюдавало сред еднояйчните и двуяйчните близнаци.
Както смятат учените, необичайното разминаване може да се обясни с това, че върху развитието на нашия мозък, формирането на кората, малкия мозък и други отдели на нервната система в най-голяма степен влияят не гените, а това, в каква среда живеем по време на детството и с какви проблеми се сблъскваме по това време.
Подобна изменчивост на мозъка – пластичност, както я наричат неврофизиолозите – вероятно е позволила на нашите предци да се приспособяват гъвкаво към средата на обитание в новите ъгълчета на планетата и бързо да заемат непознати екологични ниши, както и да усвояват културата, писмеността и да придобиват нови знания през целия си живот.
Според Гомес-Роблес това необичайно свойство на нашия мозък може да е свързано и частично да се обяснява с това, че човешките деца се раждат недоразвити – техният мозък продължава да расте и да се променя и след излизането от утробата на майката.
В момента още не е ясно кое се е появило първо – бавното развитие или възможността за гъвкава настройка на мозъка, признава изследователката.
В полза и на едната, и на другата хипотеза свидетелства това, че децата на едни от първите протохора – Homo erectus, които притежавали умения да правят оръдия на труда, да готвят храна и да се движат на два крака, също се раждали недоразвити. Същото е било характерно и за неандерталците.
Затова може да се говори, че високата пластичност и отслабеният генетичен контрол над развитието на мозъка са могли да направят от маймуната човек и да му подари културата и цивилизацията, заключават авторите на статията.
