Биолозите се отказаха да смятат масивния, изпъкнал нос на човека за резултат на естествен отбор. Според учените той не изпълнява никакви полезни функции и се явява странично следствие от други изменения на лицето в хода на еволюцията на Homo sapiens. Изследването на учените е представено в сп. PLoS Computational Biology.
Много антрополози смятат, че големият нос се е оказал по-ефективен „климатик“ (стоплящ и овлажняващ въздуха, преди той да попадне в дробовете) в сравнение с носовете на шимпанзетата и други маймуни. Но Такеши Нишимура и колегите му от университета на Киото са опровергали тази хипотеза.
Японските учени сканирали носовете и носните кухини на шест души, четири шимпанзета и шест макака. След това моделирали движението на вдишваните потоци, както и „кондиционирането“ на въздуха от три типа – студен и сух, горещ и сух, топъл и влажен. Както станало ясно, носните кухини на маймуните „обработват“ въздуха доста по-ефективно от аналогичните структури при човека.
По такъв начин големият нос не е дал нищо особено ценно на Homo sapiens и е възникнал по случаен начин, смятат изследователите.
Черепът на хоминините е претърпял кардинални изменения преди около два милиона години, когато в Африка са се появили първите представители на рода Homo.
Обемът на техния мозък нараснал, а лицата станали по-малки – вероятно тогава и носът е щръкнал навън. Но Нишимура отбелязва, че климатичните изменения в Африка от този период са изисквали ефективно „климатизиране“ на вдишвания въздух – само че тази задача е изпълнявала например удължената глътка.
Носът не е единствената част от човешкото тяло, чиято задача предизвиква спорове. Неясно остава също и защо им е на хората брадичка и защо е възникнала тя – за повишена сексуална привлекателност, за защита от юмруци или случайно, отбелязва Lenta.ru.
