Изследване на британски историци описва живота на процъфтяваща средновековна общност. Освен това богатството и просперитетът се стоварват върху жителите ѝ само 20 години след клането.
Историци от Университета на Йорк (Великобритания) въз основа на архивни данни са направили цифрова реконструкция на къщите, в които е живяло еврейското население на Йорк в началото на XIII век. Те също определили мястото на първата синагога в Йорк. Тази работа е извършена като част от проекта Heritage360 Streetlife, насочен към изучаване на средновековната история на Йорк.
След Норманското нашествие през 1066 г. много евреи пристигат в Англия от френския град Руан. Първите нормански крале се нуждаели от заемни средства за строителство на замъци и осигуряване на сигурност на своето кралство, но кредитирането било забранено на християните от Светата католическа църква.
Уилям Завоевателя продавал на англичаните собствената им земя
Но евреите не били ограничени от своята религия този въпрос (по отношение на неевреите, разбира се). В резултат те се ползвали с покровителството на короната и в крайна сметка създали общности в повечето от главните градове на Англия. През втората половина на XII век членове на еврейската общност в Линкълн се заселили в Йорк.
Ясно е, че Католическата църква не била доволна от това положение на нещата. И с активното участие на духовенството в Англия нараствала враждебността към еврейското население. Това отчасти било свързано с обществени разногласия в областта на теологията между еврейски учени и християнски църковници. А в средата на XII век били разпространени няколко истории, лъжливо обвиняващи евреите в убийството на християнски деца.
До 1189 г. враждебността на християните към евреите не стигала до клане. Всичко започнало при коронацията на Ричард I (по-късно известен като Лъвското сърце), новия крал на Англия. Тъй като коронацията се състояла в Уестминстърското абатство, присъствието на ръководителите на еврейските общности формално там било забранено. На практика там присъствали най-богатите и знатни евреи, изразявайки по този начин своето отношение към новия крал.
Ричард Лъвското сърце категорично забранил такива визити на любезност, но няколко ръководители на общности от Лондон и Йорк се появили на коронацията. Според някои историци те дошли далеч не за да изразят уважението си към краля. Напротив, те били изключително възмутени от новите данъци и такси – тези пари били необходими на короната, за да организира Третия кръстоносен поход.
Шотландски крал фалшифицирал историята на Англия
Стражата не пускала евреите, започнали бунтове, които завършили с първите еврейски погроми в Англия – засега само в Лондон. Еврейската общност в Йорк живеела мирно, подпомогната от връзките си с шерифа на града.
На следващата 1190 година Ричард Лъвското сърце станал един от предводителите на Третия кръстоносен поход. Заедно с него в Светите земи се отправил и шерифът на Йорк. Но някои от кръстоносците все още били в града – те се доовъоръжавали със собствени пари, тъй като нямало достатъчно кралски за всички. Те се опитали да изтърсят допълнителни средства от еврейската общност, но неуспешно.
Когато по неизвестна причина в града избухнал пожар, бъдещите освободители на Божи гроб решили, че това е чудесен начин за печалба. Подпалвачите били обявени за евреи, които се обърнали за защита към пазителя на замъка Йорк. Той им предложил да се скрият в донжона (главната кула на средновековния замък), който сега се нарича кулата Клифърд.
Замъкът Йорк през 1644 г. по време на Гражданската война в Англия W. H. Toms / Public Domain
Според документите не е съвсем ясно какво е причинило гибелта на евреите, укрили се в замъка. Според една хипотеза кръстоносците превзели кулата Клифърд и избили всички, според друга членовете на общността убили семействата си и себе си, като преди това подпалили кулата.
Сега историците са стигнали до извода, че само 20 години след клането започвайки през 1210 г., градът отново имал процъфтяваща еврейска общност, живееща и работеща в нормални отношения със своите християнски съседи.
Къщите на лидерите на общността се намирали в най-престижния район на града, на главната му улица, с изглед към реката. Реконструкцията на къщите се основава на записи от архивите и на примери за оцелели средновековни къщи в други части на Йорк. Първоначално те били строени от християни и отдавани под наем на евреи: тоест тези къщи са неразличими от другите къщи на улицата, където са живели най-изтъкнатите християнски граждани на Йорк.
Ръководителят на общността бил Аарон Линкълн. Той също така действал като основен представител на цялата еврейска общност в Англия, а през 1230 - 1240 г. Аарон бил смятан за най-богатия човек в страната. Документи от архивите на катедралата в Дърам показват, че Аарон от Йорк си сътрудничил с висшето духовенство. По-специално той отделил значителни средства за изграждането на градския гилдхол (средновековен граждански център).
Хабсбургската челюст: деформация от кръвосмешение
Всички тези сведения ни казват, че поне в Йорк не е имало конфронтация между евреи и християни през първата половина на XIII век въпреки по-ранния кървав погром. Междувременно в Лондон по-малкият брат на крал Ричард, принц Джон (по-късно коронован под името Джон Безземни), отново повишил данъците специално за еврейското население.
Освен това на Четвъртия латерански събор (1215 г.) било наредено на евреите да носят специални дрехи, да не излизат навън по време на християнските празници, а също така на християните било да не плащат на лихварите по дългови задължения.
А през 1253 г. крал Хенри III издал Статут за еврейството, в който препоръчвал на всички евреи над седемгодишна възраст да носят жълта звезда върху дрехите си – няколко века преди нацистите. По-късно тази препоръка станала задължителна в Англия.
