Облаците изглеждат като огромни късчета захарен памук. Знаем, че не могат да бъдат докоснати по никакъв начин. И все пак - най-вероятно вече сте го правили и то неведнъж, без да го знаете, пише "Популярная механика".
Ако излезете навън в мъглив ден, по същество вие вече се намирате в облак, който просто е много, много близо до земята. И мъглата, и облаците се състоят от миниатюрни водни капчици, подобни на тези, които се появяват при горещата пара.
Известно е, че облаците се образуват чрез изпаряване и кондензация. Водата в езера, реки, океани и дори обикновени локви се изпарява във вид на водна пара, когато слънцето я нагрее. Водната пара се издига в атмосферата над земната повърхност под формата на топли мехурчета. Колкото по-високо се издига, толкова повече се охлажда, докато в крайна сметка не се кондензира обратно във вода.
Облаците се състоят от милиони такива малки капчици вода. Те разпръскват слънчевата светлина еднакво затова самият облак изглежда бял. Парата обаче се нуждае от повърхност, за да се кондензира (например огледало в банята). В атмосферата парите се кондензират върху малки ядра, които всъщност представляват частици мръсотия или прах, разпръснати от вятъра. Многобройни проучвания показват, че облаците се образуват по-често на места с много запрашеност докато над океана и полюсите почти липсват.
Докато водните капчици се издигат в атмосферата, температурата на въздуха се снижава. Когато тя падне под 0° C, капчиците замръзват, но възходящите течения ги поддържат на постоянна височина.
Така че, ако поставите ръката си в облак, най-вероятно просто ще почувствате приятно влажна прохлада.
