В S-протеина на новия вариант Омикрон на коронавируса SARS-CoV-2 (бел. ред. - с помощта на този протеин вирусът прониква в човешките клетки) има две групи мутации, които буквално се борят и неутрализират една с друга. Това е изводът от чернова на изследване "The High Transmission of SARS-CoV-2 Omicron (B.1.1.529) Variant is Not Only Due to Its hACE2 binding: A Free Energy of Perturbation Study" (т.е. предварителни данни, които трябва да бъдат потвърдени от независим научен екип), извършено от българския учен д-р Филип Фратев. Ученият е познат като един от авторите на специализирана статия относно една от най-важните мутации при британския и южноафриканския вариант на коронавируса (Алфа и Бета) – ПРИПОМНЕТЕ СИ ТУК!
Едната група мутации позволява на вируса още по-лесно и бързо да се прилепва и влиза в човешките клетки. Това са мутациите Q498R, Y505H и G496S. Втората група обаче всъщност отслабва способността на вируса да прави това. Основната мутация там е Q493R и точно тя влияе отслабващо на способността на вируса да се свърже с човешка клетка с подходящ рецептор, най-често ACE2.
В изследването пише и друго – че мутацията Q493K, която е "заместваща" на Q493R, има още по-силен негативен ефект за способността на вируса да влиза в човешките клетки.
Д-р Фратев посочва, че това е изненада, защото тези мутации на вируса имат съвсем друг ефект при лабораторни изпитания с мишки. Там е резултатът е бил засилена способност на вируса да заразява.
В крайна сметка изчисленията в проучването са, че има по-малка промяна в коронавируса с варианта Омикрон, но с предупреждение, че е възможно това на практика да е по-различно поради ограничения в самото изследване, като например, че има нужда от допълнителни проучвания на взаимодействието на мутациите.
Д-р Фратев припомня и друго - съобщения за Pfizer, че коронавирусната им ваксина е с по-слаб ефект при Омикрон. Според материал на Reuters, предварително проучване показва, че генерираните от ваксината антитела се справят 41 пъти по-зле с Омикрон, отколкото с първоначалния ухански вариант. За сравнение, при Бета варианта, който също беше първо потвърден в ЮАР преди над година, положението беше само 3 пъти по-зле. Става въпрос за хора с две дози, а при преболедували и след това ваксинирани ефектът е далеч по-добър. При друго лабораторно изследване, също посочено в материала на Reuters, с кръв от ваксинирани с 3 дози от ваксината на Pfizer, ефектът е следният - 37 пъти по-лоша работа на антителата спрямо варианта Делта, но отново това не е потвърдено от независим екип изследване. Има тълкувания, че за напълно ваксинираните хора се увеличава рискът да се разболеят и изкарат леко COVID-19, а не че се увеличава рискът да се разболеят тежко. Но най-общо заключението засега е следното - колкото повече антитела имаш, толкова по-малко вероятно е да се разболееш.
Изпълнителният директор на Pfizer Алберт Бурла коментира, че компанията може да модифицира ваксината си специално за Омикрон до март, 2022 година, "ако се налага".
Д-р Аспарух Илиев също коментира данните в профила си във Фейсбук: "Дори при бустър защитата срещу разболяване ще спадне от 95% на 25%. Уговорката е, че тези данни са от неутрализиращи тестове в култура, където клетъчният имунитет не е взет предвид, а той играе немалка роля. Освен това данните са в култура, не в реални хора, а в тялото имунитетът е винаги една степен по-ефективен. Отново подчертавам - тези проценти са от тестове в лаборатория, а не от данни за заболели, т.е. процентите не могат да се интерпретират 1 към 1 със заболели леко/тежко. Вероятно ще трябва и адаптирана ваксина, а дотогава бустър. Във всички случаи с бустър доза вероятно ще имаме сносна защита срещу тежко протичане. Горещо съветвам да се направи бустър доза, дори да не сте направили 6 месеца от втора доза. Също така и естественият имунитет губи голяма част от ефективността си. По отношение на тежестта на Омикрон все още не знаем много, но хубавата новина е, че не изглежда по-тежък от Делта, а по-лек по отношение на белодробните симптоми.
