Преди хиляда и петстотин години климатът в Северното полукълбо рязко се изменил. В Дания станало толкова студено, че там станало невъзможно селското стопанство. Авторите на ново изследване смятат, че този конкретен период е прототипът на Фимбулвинтер – зимата, предшестваща Рагнарьок.
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Учени от Националния музей на Дания и Оксфордския университет (Великобритания) са провели археоботаническо изследване и анализ на свободните изотопи на растителни останки, взети от 39 места в Дания. Тези останки датират от различни периоди – от бронзовата епоха до епохата на викингите – и обхващат период от 1250 години (от 500 г. пр.н.е. – 750 от н.е.). Резултатите са публикувани в Journal of Archaeological Science: Reports.
Изследователите се интересували главно от това как се развива селското стопанство през цялото това време и какви нови практики въвеждат фермерите. Те установили, че селищата стават по-големи през ранната желязна епоха. Най-вероятно жителите им са обработвали заедно общи ниви.
В същото време наличието на огради около отделни чифлици показва, че определени практики (като производството на мед или сирене) са останали на ниво домакинство.
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Игдрасил: Ако могъщото световно дърво потрепери...
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Учените отбелязват, че някои селища, които са съществували от векове, редовно са сменяли местоположенията си в рамките на своя водосборен район. Възможно е да са правили това, за да приведат земята, обогатена с човешки или животински отходи, в земеделска употреба.
В късната желязна епоха жителите на Дания започнали да обръщат повече внимание на скотовъдството. Те увеличавали размера на оборите и постепенно сменяли състава на добитъка. Ако през бронзовата епоха местните са отглеждали предимно овце, кози и сравнително малко едър рогат добитък, то по-късно отдавали предпочитание на свине и голям брой говеда.
Климатичните данни показват, че след сравнително мек и стабилен бронзов век около 800 г. пр.н.е. метеорологичните модели в Скандинавия са се променили. Станало студено и дъждовно. Някои полета били наводнени, хората напуснали обичайните си места, но на новите продължили да живеят така, както са свикнали.
Още: Когато ползата стане вреда: учен говори за митовете за популярните диети
Още: Археолози откриха мистериозен древен под от кости в Нидерландия
От около 250 г. пр.н.е. започнал нов период на мек и стабилен климат. Но той завършил не просто с рязко застудяване като предишния. Това затопляне завършило с Фимбулвинтер (в превод „великата зима“) – тригодишна зима, след която трябвало да се състои последната битка на богове и чудовища.
През 535 – 536 г. в Северна Америка и вероятно в Исландия се случили няколко големи вулканични изригвания. Последствията били толкова сериозни, че били забелязани от жителите на Средиземноморието и Византия.
Прокопий Кесарийски в своята „История на войните“ пише: „И тази година се случи най-голямото чудо: през цялата година слънцето излъчваше светлина като луната, без лъчи, сякаш губеше силата си, преставайки, както преди, чисто и ярко да сияе. От времето, когато това започна, не спираха сред хората нито войната, нито морът, нито каквото и да е друго бедствие, носещо смърт. Тогава течеше десетата година от управлението на Юстиниан (536 – 537 г. – бел. ред.).“
Авторите на изследването са провели дендрохронологично изследване (датиране на дървесни пръстени с точност до годината, в която са се образували върху дървото) на проби от дъб, за да анализират влиянието на климатичните промени върху растежа на дърветата между 300 и 800 г. от н.е. След това резултатите били сравнени с данни от ледени кернове от Гренландия, в които историческите вулканични изригвания се проследяват по отлагания на сярна киселина в седимента.
Изследването показало, че от 539 до 541 г. дебелината на дървесните пръстени е намаляла рязко, което показва доста значително глобално охлаждане.
Чингис хан е убил достатъчно хора, за да охлади цялата планета
„Когато дърветата не са могли да растат, нищо не е могло да расте и на полетата. В общество, в което всичко е зависело от селското стопанство, това е имало катастрофални последици. Виждаме рязък спад в производството на зърно, площи, изоставени от хората, и гори, растящи върху опустели полета“, пояснява един от изследователите.
В Дания тогава средната годишна температура спаднала с 3,5 градуса (за планетата като цяло – с 1,5 – 2,7 градуса). Според учените поради тази климатична катастрофа в Скандинавия е загинало до половината население. Всичко това по-късно може да е залегнало в основата на мита за Фимбулвинтер и Рагнарьок.
Към този период се отнасят и откритите от археолозите големи златни съкровища, отбелязват учените. Те смятат, че заровените съкровища може да са били жертвоприношения за боговете с молба да върнат слънцето. Тази версия изглежда логична, но по време на войни, бедствия и революции хората често са криели събраното имане без сакрални цели и невинаги са се връщали за него.
