В южната част на Шотландия има село, което отдавна се свързва с легендата за Мерлин – великия магьосник и наставник на крал Артур. Преди това тази история, подобно на много други части от цикъла на Артур, нямаше никакви археологически доказателства – само изключително объркващи споменавания в древни ръкописи. Сега ситуацията се е променила.
Историците смятат, че легендите за крал Артур са станали популярни в Британия през XII – XIII век. Делата на рицарите от Кръглата маса са възпявани в песни и легенди. Основният източник на тези истории е "Историята на британците" от уелския хронист Нений.
Археолози изучават гробница, край която крал Артур убил великан
Раждането на Мерлин е толкова загадъчно, колкото и целият му последващ живот. В ръкопис от XIII век неговата история започва със съвет на демони, обсъждащи важен въпрос: как Луцифер може да зачене дете в тялото на девица. Jean Colombe / Public Domain
Нений (края на VIII – началото на IX век) не се колебае да използва въображението си, когато пише: той посочва географски имена с грешки, но говори за дракони почти като очевидец. До XII век певците добавят свои собствени фантазии към историята. Нещата стигат дотам, че се появява книга, за която се твърди, че е написана от самия Мерлин – със заглавието „Пророчествата на Мерлин“, дело на свещеника Галфрид Монмутски, но той бързо бил разкрит.
В края на XV век в Британия е издадена „Смъртта на Артур“ на сър Томас Малори – по същество сборник от устни и писмени истории, свързани с легендарния крал. Малори не е могъл да даде в книгата си всички варианти на конкретно събитие или биография на героя и техните описания понякога силно се различавали.
Точно такава е биографията на Мерлин – магьосник, наставник и съветник на крал Артур. На него са посветени няколко строфи от балада на Талиесин, уелски певец от VI век. Вярно е, знаем за това от Черната книга на Кармартен, написана в средата на XIII век. Кармартен се намира в Югозападен Уелс, така че легендата приписва на Мерлин уелски произход.
В Уелс той първо демонстрира, според някои легенди, своите магически способности, а след това се отправя на пътешествие и се озовава в двора на крал Утер Пендрагон. След поредица от дворцови интриги и съдействие за брака на Утер с чужда жена Мерлин става наставник на младия Артур.
Мерлин отнася малкия Артур. N.C. Wyeth, 1917 / Public domain
Именно Мерлин съветва Артур да се опита да извади древния меч (не Екскалибур) от камъка – човекът, който направи това, става крал на Британия. По-късно Мерлин помага на краля да получи Екскалибур от ръцете на Господарката на езерото и остава негов съветник дълго време.
Според Малори в края на живота си магьосникът се скарал със сестра си, магьосницата Моргана. И тя или го убила, затваряйки го в дъбов ствол, или го омагьосала във вечен сън, в състояние на който Мерлин бил погребан под голяма могила. Легендата не споменава къде се намира тази могила или дъб.
В югоизточната част на Шотландия, на брега на река Туид, се намира древното село Друмелзиър. На хълм близо до селото са руините на замъка Тинис. Известно е, че той е съществувал още в края на VI – началото на VII век, по време на събитията от цикъла на Артур. „Пророчествата на Мерлин“ казват, че Моргана е заточила брат си в дъб на брега на река Туид. Но тъй като книгата отдавна е призната за фалшификат, доскоро никой не ѝ обръщал особено внимание.
Преди две години археолози от Guard Archaeology Limited започнали разкопки около замъка Тинис. Те открили, че мястото е било популярно много преди британските крале.
На върха на Тинис изследователите открили голям брой фрагменти от кремъчни инструменти от късния мезолит и ранния неолит. Освен това те разкопали древните стени на укрепление от желязната епоха, което било унищожено от пожар.
Замъкът на Друмелзиър, 1791. Roger Griffith - by Francis Grose, Antiquities of Scotland / Public Domain
Тази година от другата страна на река Туид археолозите изследвали група древни погребални могили. Сред тях е разкрита квадратна могила, датираща от края на III до края на VI в. сл.Хр. Тази могила, различна от по-древните кръгли погребения от бронзовата епоха наоколо, съдържала останки на хора с изключителен статус – следователно мястото е било от голямо значение за ранните британци в региона.
Известни личности, които може би никога не са съществували
В подножието на тази могила е разкрито друго погребение, условно датирано в края на VI век. Точно така Галфрид Монмутски описва гроба на Мерлин: в подножието на древна могила, с изглед към река Туид.
Разбира се, невъзможно е окончателно да се потвърди дали това наистина е последното място за почивка на вълшебника. Но самото присъствие на такъв обект на място, пропито с фолклор, предполага, че историята за Мерлин може да има корени в реални исторически събития.
