Учени от Франция, Германия и САЩ са открили свидетелства за обратен генетичен обмен между европейци и африканци преди около 3000 години. На генетичното влияние са били подложени дори най-изолираните африкански народности - представителите на койсанските етнически групи, чийто език е характерен с цъкащите си съгласни. Изследването е публикувано в сп. "Proceedings of the National Academy of Sciences", съобщи "Ню сайънтист", цитиран от БТА.
Смята се, че първите Хомо сапиенс са се преселили от Африка преди около 65 000 години. Преди около 60 000 години е започнала миграцията им на Изток, а преди около 40 000 години - преселението към Европа. Попадайки в Европа, Хомо сапиенс частично са се смесили с неандерталците. Следи от това генетиците откриват в повечето европейци и азиатци, но не и при африканците.
Авторите на новото изследване твърдят, че са се натъкнали на следи от обратното движение в Източна Африка, което е станало преди около 3000 години. Учените са открили следи от генетичното смесване при жителите на Кения, Танзания и Етиопия.
Европейски черти учените открили дори при представители на койсанските народности. У всичките 37 души, чиято ДНК е била изучена, учените са се натъкнали на европейска генетична следа.
Според миграционния модел на авторите на изследването, говорещите койсански езици са получили европейски черти по-късно от останалите африканци. Това е станало преди около 900-1800 години и е съвпаднало с миграцията на койсанските племена от Източна към Южна Африка.
Досега се смяташе, че койсанските племена са били напълно изолирани в продължение на 100 000 години - почти през цялото време на съществуването на Хомо сапиенс. Представата за изолираността на койсанските народности се основава както на лингвистични данни, така и на изследвания на милиони генетични полиморфизми (SNP). А това означава, че или авторите на предишните изследвания са бъркали, или изводите от новото изследване не са коректни.
