Всеки четвърти болничен лист в България се издава на здрав човек, съобщи Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) при откриването на кръгла маса на тема "Злоупотребите с болнични листове – вреден за обществото феномен". Асоциацията организира дискусията в опит да спечели съмишленици за старата си идея първите 3 дни от болничните да не се плащат на работниците. В нея участваха министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, председателят на парламентарната комисия по труда и демографската политика д-р Хасан Адемов (ДПС), председателят на икономическата комисия в парламента Петър Кънев (БСП) и управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов. Предложението на бизнеса е паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест
да се изплаща от четвъртия ден
на настъпването до възстановяване на работоспособността.
Васил Велев представи данни от националната статистика и от НОИ, според която изплатените болнични от 2012 г. насам са нараснали три пъти. „Ние предлагаме солидарността в изплащането на болнични да започва от 4-ия ден, а не от първия, както е сега. 9-10 дни е средно при нас отсъствието по болест, а в Турция е 2-3 дни, което привлича инвеститори. Нашето законодателство стимулира едно грозно явление – масови кражби и масова корупция.От съвестните работници се крадат около 50 млн. лв. всяка година. Още 150 млн. лв. се крадат от НОИ и се пропускат да се изработят 1 млрд. лв. годишно, което прави около 400 млн. лв. пропуснати ползи за бюджета", каза Велев и допълни, че почти няма наказани лекари за издаване на фалшиви болнични. Общо 2 748 173 са изплатените болнични листа през 2018 г., докато наетите лица са 2 238 402. От АИКБ припомниха, че проблемът възниква заради промяната в Кодекса за социално подпомагане от 1 януари 2013 г., когато се задължава осигурителят да заплаща първите три дни от болничния лист на осигуреното лице за временна неработоспособност. Тогава тази мярка е била предвидена като временна антикризисна, която обаче е станала постоянна. Преди да се приеме тази мярка през 2012 г. изплатените болнични листа са били 1 353 504, подчерта Велев. Според статистиката през 2017 г. Най-малко болнични листа са издадени в Добрич, а най-много са боледували в Стара Загора. „Няма и почти никаква разлика в нетното възнаграждение на един работник, ползващ болничен лист за 3 дни и такъв, който не ползва. При ползване на болничен лист работникът получава нетно възнаграждение средно месечно само с 3 процента по-малко, но за сметка на това работи с 15 процента по-малко“, заяви председателят на АИКБ. Той е на мнение, че това е много сериозен стимул за извършването на тези злоупотреби.
Несъгласие с предложението на бизнеса изрази министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Той окачестви предложението на АИКБ като „едно от възможните решения“, но го окачестви като„непропорционално, прекомерно и социално неприемливо“ и призна, че от 2012 г. наистина броят на издадените болнични листа се е увеличил, но апелира да се търсят други решения на проблема. Министърът предложи да се обсъди възможността за
ограничаване на срока, в който личните лекари могат да издават болничен лист
Сега този срок е до 14 дни непрекъснато. "Мисля, че във времето назад е било до 7 дни", добави Бисер Петков.Освен това той допълни, че може да обмисли и ограничение до 40 дни в общата продължителност в рамките на една година, в която личният лекар може да издава болничен лист. Според него може да се приеме и мярка, в която работодателят участва в обезщетяването на работниците за не повече от 15 дни в рамките на годината. Може да се обсъди и възможността за преразпределение на изплащането на дните между работодателите и държавното обществено осигуряване, каза министърът. Според него общата сума на обезщетения на издадените болнични расте и заради повишаването на средния размер на доходите.
Председателят на парламентарната комисия по труда и демографската политика д-р Хасан Адемов (ДПС) подчерта, че злоупотребите с болнични се доказват в съда, а не на кръгла маса. Ако се приеме предложението на бизнеса, то НОИ ще бъде натоварен допълнително с още 198 млн. лв., пресметна Адемов. Според него увеличеният брой издавани болнични е заради влошения здравен статус на българите и факта, че България е на първо място по смъртност в Европейския съюз. Работодателите, по Закона за здравето и разпоредбите за медицинската експертиза, са в правото си да контролират спазването на болничния режим на служителите си, а докторите носят отговорност по Наказателния кодекс за издаване на документ с невярно съдържание, допълни д-р Адемов. Той предложи
два варианта за решаване на проблема
Единият е за първите три дни от болничните да се плаща различна, договорена от социалните партньори сума, а другият – работниците да отсъстват три дни с разрешение на работодателя, като през тези три дни заплатите им да вървят. Ако служителите злоупотребяват с това, работодателите са в правото си да се освободят от тях, каза д-р Адемов.
Председателят на икономическата парламентарна комисия Петър Кънев (БСП) апелира да се направи работна група в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, която да реши проблема. Управителят на НОИ Ивайло Иванов категорично не е съгласен неговото ведомство да поеме изплащането на първите три дни. То би натоварило бюджета на НОИ с поне още 200 млн. лв., каза той и също призова да се засили контрола при издаването на болнични.
Междувременно социалната комисия ден преди дискусията остави без промяна режимът на плащане на болничните. Депутатите отхвърлиха внесени от "Воля" промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждаха първите три дни болнични да се изплащат от бюджета на Държавното обществено осигуряване. Синдикатите също категорично не са съгласни с предложението на бизнеса и го определят като „нечовешко и незаконно“, но според техни представители е редно издаването на фалшиви болнични да се криминализира.
