Кардио-васкуларните заболявания са причина номер 1 за смърт в световен мащаб. През 2016 година има отчетени 17.9 милиона смъртни случаи, от които 31% са в резултат на сърдечно-съдови проблеми. От тях, 85% са причинени от инфаркт или сърдечен удар. Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смърт и в България.
Инфарктът е трайно увреждане на миокарда, причинено от внезапна загуба на приток на кръв към сърдечния мускул. Сърдечен удар възниква, когато съсирек блокира вече стеснена коронарна артерия, така че притокът на кръв е силно намален или напълно прекъснат. Останала без кислород, частта от миокарда, обслужвана от блокираната артерия некротизира и спира да функционира.
Една от основните причини за стесняването на артериите е натупването на холестеролни плаки. Холестеролът се разделя на липопротеини с висока плътност (HDL или т. нар. „добър“ холестерол) и липопротеини с ниска плътност (LDL или т.нар. „лош“ холестерол). Завишените нива на холестерола и триглицеридите в кръвта (т.нар. дислипидемия) е един от първостепенните фактори за поява на атеросклероза. Излишните количества LDL-холестерол навлизат от кръвта във вътрешната обвивка на артериите, като постепенно се изграждат от малки кристали в по-големи мастни отлагания и способстват за образуване на холестеролни плака. Натрупването на плака затруднява свободното протичане на кръвта през артериите.
Други фактори за появата на атеросклероза и съответно за повишаване на риска от инцидент са тютюнопушенето и високото кръвно налягане. Освен холестерола, в основата на процеса на образуване на атеросклеротични плаки е и наличието на свободни радикали, които се появяват в резултат на начина ни на живот – тютюнопушенето в най-голям аспект, прекомерният стрес, неадекватната или прекомерна консумация на вредни храни и алкохол.
За съжаление, в последното десетилетие данните стават все по-тревожни и проучванията показват засягане на все по-млади хора. Също така, важно е да отбележим, че генетичната предиспозиция или т.нар. наследствена обремененост влияе до 80% за развитието на сърдечно-съдови проблеми в определен етап от живота, а храната едва 20%. Това идва да ни покаже, че единствено промяна в хранителния режим може да не е достатъчна, за да ни предпази от инцидент.
Добрата новина е, че успоредно с тези най-нови проучвания, учените са открили и начин как да се предпазим с помощта на природата, дори при наличие на генетична семейна обремененост.
