Заради огромния дълг и главоломно растящия брой българи, които се лекуват в ЕС за сметка на Здравната каса, надзорният съвет на НЗОК обмисля да въведе по-строго сито за пациентите, за които плаща, сочи стенограмата от заседание на надзора, проведено на 19 март. Идеята на надзорниците е за разрешение на лечение в чужбина занапред да се изисква становище от поне двама национални консултанти, че то не може да се проведе у нас, както и да се проверява дали за това лечение пациентът има паралелно и отворена дарителска сметка, пише вестник "Сега".
Според директивата на ЕС за трансгранично здравно обслужване, осигурените имат право техният фонд да им плати лечение в друга страна в ЕС, когато собствената им държава не може да им го осигури - заради липса на апаратура, технология или развити медицински практики, или заради прекалено големи листи на чакащи. Дали това е така, преценяват националните консултанти или шефовете на научни дружества.
Анализ за това за какви заболявания се ходи най-много в ЕС, поръчан от надзора, сочи "един застрашително нарастващ размер на случаите, които започват от 4 през 2007 г. и достигат през 2017 г. до 632", казва председателят на надзора и зам.-здравен министър Жени Начева. С най-голям дял са Германия, Белгия, Франция, Швейцария. "Насочването за лечение е съсредоточено в няколко на брой клиники и лечебни заведения, но това е вероятно поради тяхната специфика, традиции, практики къде най-добре се лекуват съответни заболявания. Основно това са заболявания, които са свързани с онкологията и лечението на редки заболявания, сърдечно-съдови заболявания, които се твърди, че не се лекуват у нас. Най-вече и тежки състояния, свързани с трансплантация", описва анализа Начева. Вестникът е поискал достъп до анализа или поне до данни от него преди седмица, но от Касата още не са ги предоставили.
Начева казва, че за 2018 г. трябва да се подобри контролът върху медицинското решение за насочване на пациентите за лечение в чужбина. "Трябва да потърсим и консултация с националните консултанти, за да прецизираме тези заболявания - дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са породени, тъй като нараства наистина много броят на лицата, които се насочват в чужбина. Дали това се дължи на увеличение на заболеваемостта, на какви обстоятелства именно се дължи този нарастващ темп на лечение на лица в чужбина, особено след 2013 г. насам", поставя въпроси зам.-министърът. Според нея трябва да се провери и как са лекувани тези пациенти в България, преди да се реши, че у нас повече не може да им се помогне.
Поне двама национални консултанти трябва да дадат становище, че е нужно лечение в ЕС, казва Начева. Ако двамата са на различно мнение, трябва да се потърси трети, допълва тя и се застрахова, че това няма да забави лечението, тъй като становищата ще се изискват за 2-3 дни. Подуправителят на НЗОК Йорданка Пенкова обаче обяснява, че това не винаги е възможно. И в момента се иска становище от трима консултанти, казва тя. "В повечето случаи отговор идва само от един. Имахме спешен ортопедичен случай, двамата консултанти бяха на конгрес в чужбина и се наложи само този, който е в България да даде становище" казва тя, но допълва, че това все пак са единични случаи.
"Имам само едно условие към тези правила. Когато се работи с тези пациенти, които искат S2 (формуляр, с който касата гарантира, че ще плати лечението - бел. ред.) да се проверява дали имат дарителски сметки или не. Защото мога да Ви кажа случай сега, че се иска S2 при наличие на дарителска сметка", казва пък другият зам.-здравен министър Бойко Пенков. От друга страна, касата поема само лечението, но не и съпътстващите разходи по транспорт, престой, хонорари на лекари и т.н.
Още миналата година представителят на работодателите в Народното събрание Боян Бойчев обяснява пред колегите си, че от германска страна "ми беше казано не много директно, че числата, с които немската страна разполага за разходите, показва, че има значителен брой пенсионери, които се лекуват в Германия и директно казаха - голяма част от тях са в последен стадий на болестта. Те казаха - защо български пенсионери се лекуват в Германия". Бойчев предполага, че това са пенсионери, чиито деца живеят в Германия, "теглят ги възрастните хора, лекуват ги както ги лекуват и след това предоставят сметката". Управителят Камен Плочев пък твърди, че премиерът Бойко Борисов му разказал за схема: "Има група несъвестни български лекари, които работят в Европа, в европейските държави, те викат с рейсове определени хора, лекуват ги, уж, че са спешни, а след това ние плащаме тези пари".
Общият размер на задълженията се очертава в размер на 259 млн. лв., от които просрочени са 119 млн. лв., обобщава Жени Начева. С наличните по бюджет тази година 73 млн. лв. ще се покрият част от дълговете към Австрия, Германия, Кипър, Холандия и Швейцария. Най-голям дял на плащанията да бъде към Германия - 35 млн. лв. Ще се провеждат и двустранни преговори със съответните институции в ЕС за разсрочване на останалите дългове.
