42% от българите изразяват своето желание да се ваксинират, в случай че има обществено достъпна ваксина срещу коронавируса, която е считана за безопасна е ефективна. 36% по-скоро не биха си поставили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до средните стойности за ЕС, особено до тези на източните държави от Съюза.
Това е един от акцентите на новото глобално изследване на отношението към коронакризата, проведено от „Галъп интернешънъл“ в края на 2020 г, цитирано от "Фокус". Проучването обхваща 47 държави по света и около 45 000 пълнолетни граждани, което е представително за около две трети от глобалното население.
България
32% от запитаните в края на миналата година българи смятат, че правителството у нас се справя добре със ситуацията с коронавируса. Близо две трети (56%) обаче не се съгласяват. 11% не могат да преценят.
Както беше отбелязано и в последните вълни на национални изследвания на общественото мнение относно коронавируса, в първите месеци на кризата българското правителство, а и много други по света, получиха силен ситуационен рейтинг, породен донякъде и от страха и неизвестността на новата заплаха. Постепенно, в последните месеци този силен първоначален заряд на подкрепа се изчерпва – и поради привикване със новата ситуация и живот в условията на коронавирус, и поради сериозния ръст на новите случаи в страната в края на 2020 г.
Така, ако през април и юни мнозинства от близо три четвърти одобряваха начина, по който правителството у нас се справя с коронавируса, то сега този дял се е стопил до една трета и ще трябва да се изчака какъв ще е ефектът от спада в случаите на коронавирус, за да се види имали съживяване на показателите.
Две трети от българите се съгласяват с твърдението, че ограничаването на пътуването между страните е приемлив метод за борба с разпространението на коронавируса. Една пета е на противоположното мнение. 9% не могат да преценят. Макар че общественото мнение в страната ни е по-скоро близко до средното за света, българското общество е по-скоро от онези, които подкрепят с известна неохота ограничаването на пътуването, дори и то да е с цел минимизиране на разпространението на заразата.
В края на 2020 г. у нас се наблюдава закономерен на фона на многото случаи на болест спад в склонността на обществото ни да приема заплахата от коронавируса за преувеличена. Почти еднакви са дяловете на тези, които вярват, че заплахата от Ковид е преувеличена (42%), и тези които не се съгласяват с твърдението (44%). А преди това тезата за преувеличеността имаше повече поддръжници. През последните месеци делът на пренебрегващите опасността е спаднал значително – с повече от 30 процентни пункта от първата вълна на изследване в края на март. Така изглежда, че обществото ни, макар и да привиква с живота в условията на КОВИД-19, е започнало да приема опасността по-сериозно.
Повече от половината от запитаните българи (56%) изразяват готовност да се откажат от някои от своите човешки права, ако това ще помогне да се спре разпространението на коронавируса. 31% не биха жертвали своите човешки права, дори и за да ограничат заразата. 13% не могат да формират мнение по този въпрос.
Макар, че мнозинството у нас все още е склонно да се откаже от свои права в борбата против вируса, забелязва се и сериозен спад на изразената готовност за това, в сравнение с декларираното съгласие през март (83%) и април (78%). Българското общество е и далеч по-неуверено в съгласието си за отказ от човешки права на фона на обобщените за света данни.
Що се отнася до отношението към ваксините срещу Ковид, 42% от българите изразяват своето желание да се ваксинират, в случай че има обществено достъпна ваксина срещу коронавируса, която е считана за безопасна е ефективна. 36% по-скоро не биха си поставили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до средните стойности за ЕС, особено до тези на източните държави от Съюза.
Както се вижда, дяловете у нас продължават да варират с времето и изследователския метод. Това показва не особено висока увереност и силна зависимост от потока информация. На този фон, прави впечатление размерът на дела на отговорите „не знам“ – 22% е най-високият регистриран дял на колебание сред всички държави, участвали в глобалното изследване. Това говори за сериозната необходимост от задълбочена и отговорна разяснителна кампания по този въпрос в страната ни.
Не личи ясно формирано мнение и когато респондентите у нас са помолени да помислят дали ако има ваксина за Ковид-19, която се счита за безопасна и ефективна, повечето хора биха се ваксинирали. 27% смятат, че мнозинството у нас ще се ваксинира, 23% изразяват съмнение, още 27% смятат, че няма да има ясно изразено мнозинство по този въпрос у нас, а останалите 23% не могат да преценят изобщо как да отговорят.
Изглежда, че макар и българите да не приемат с особен ентусиазъм идеята за ваксинация срещу COVID-19, пандемията не е повлияла негативно на цялостните нагласи на обществото ни към ваксините. Малко над една трета е делът на тези, които споделят, че след глобалната пандемия от коронавирус е по-вероятно да се ваксинират по принцип, а малко под една трета са тези, които казват, че няма промяна в тяхното отношение по този въпрос. Една четвърт пък е делът на тези, които споделят, че сега е по-малко вероятно да се ваксинират.
35% от респондентите у нас очакват, след пандемията от коронавирус българите да са по-склонни да се ваксинират по принцип. 22% смятат, че след пандемията българите по-скоро ще избягват ваксините, а 16% не виждат промяна в общественото мнение по-този въпрос. Отново значителен е делът на тези, които не могат да отговорят (28%), най-висок от всички страни, участвали в изследването.
По света
Повече от половината от световното население по-скоро се съгласява или категорично се съгласява, че правителството в съответната страна се справя добре с коронавируса. Двама от всеки петима не са съгласни или категорично не са съгласни. Останалите се колебаят в преценката си.
Трите предишни вълни от социологически проучвания разкриха, че одобрението на националните правителства за кризата с COVID-19 остава постоянно високо през цялата 2020 г. И все пак, сега изглежда, че в края на годината първоначалният скок на доверието на националните правителства постепенно намалява и сега одобрението за действията на правителствата спрямо пандемията леко ерозира. Това може да се дължи на грешките на властите в управлението на кризата или просто на факта, че хората постепенно свикват с пандемичната ситуация и страхът вече не предизвиква лоялност или пък има и умора от ограниченията.
Картината на регионално ниво и на ниво големи страни е доста разнообразна – хората в Индия, например, (86% от анкетираните там са съгласни или категорично са съгласни, че правителството им се справя добре в тази ситуация) и Австралия (82%) са най-доволни от начина, по който правителството им се справя с коронавируса в края на 2020 г.
Хората в Азия като цяло изглеждат доволни от действията на своите правителства спрямо коронавируса (източните региони на континента показват малко по-високи нива на удовлетворение) – в сравнение с други части на земното кълбо.
Абсолютното мнозинство от анкетираните във Виетнам заявяват, че са доволни от своето правителство по време на пандемията. Голяма част от обществата в Република Корея, Азербайджан и Малайзия също вярват, че техните правителства се справят добре със ситуацията.
Гражданите в САЩ, Европа и Латинска Америка, от друга страна, сега са най-критични към начина, по който тяхното правителство се справя с коронавируса. Недоволството от правителството е особено високо по отношение на управлението на кризата с Ковид в Украйна, САЩ, Великобритания и Босна и Херцеговина – над две трети от интервюираните там съобщават, че са недоволни от правителството.
Почти трима от четирима от анкетираните в целия свят изразяват готовността си да жертват някои от своите човешки права, ако това помага за предотвратяване на разпространението на болестта. Една четвърт споделят обратното мнение.
В същото време обаче очевидно продължава тенденцията на намаляване на готовността за жертване на човешките права. Изглежда, че хората по света са преодолели първоначалния шок от новата болест и сега проявяват повече неохота, когато става въпрос да се откажат от някои от правата си. При първите вълни от глобални допитвания през пролетта на 2020 г. желанието за отказ от права достигаше и до 80% в световен мащаб.
Значителен дял от гражданите в Индия, Австралия, Азия, Близкия изток, Африка, а също и западните страни в ЕС, са готови да жертват някои от своите човешки права, ако това ще помогне за предотвратяване на разпространението на болестта. До 90% от хората в Грузия и Виетнам заявяват, че са готови да се откажат от някои от правата си, за да се борят с вируса, но дяловете са значителни и в Германия, Кот д’Ивоар, Армения, Ирак, Киргизстан, Австрия и т.н.
Хората в Русия, Латинска Америка, източната част на ЕС и САЩ не са толкова склонни да се отказват от човешките си права, дори ако това помага да се предотврати разпространението на вируса.
Най-големият дял на нежеланието по този въпрос е регистриран в Япония, Мексико, Перу, Палестина и източните страни от ЕС.
Ограниченията за пътуване очевидно вече се възприемат като „новото нормално“. Повече от три четвърти по света са съгласни или категорично са съгласни, че ограниченията за пътуване между страните са приемливи, за да се борим срещу разпространението на коронавируса. Една пета не са съгласни или категорично не са съгласни.
В региони и големи страни като Австралия, Източна Азия, САЩ и ЕС (особено западните страни от ЕС) положителните отговори на тема „ограничения в пътуването“ достигат до над 80% от всички отговори (дори 91% в Австралия). Ограниченията за пътуване са най-малко приемливи за хората в Близкия изток, страните от източната част на ЕС и Русия – до една трета от анкетираните са против разглеждането на ограниченията за пътуване като приемлива мярка в борбата срещу болестта.
Автоматичното одобрение на ограниченията за пътуване показва обществена кооперативност. Но все пак, доминация на страха над свободната воля е и тревожен симптом за демокрациите – година след избухването на вируса и месеци
Повече от двама от всеки петима по света са съгласни или категорично съгласни с твърдението „Смятам, че заплахата от коронавируса е преувеличена“. . Въпреки това мнозинството не е съгласно. Нагласата, че заплахата всъщност е преувеличена, леко нараства в сравнение с последните месеци.
Например, миналата година глобалното обществено мнение по този въпрос беше разделено. По-късно, по време на така наречения първи пик на болестта, делът на привържениците на възгледа „преувеличена заплаха“, се сви до една трета от запитаните, докато несъгласните бяха близо две трети. През лятото обаче, с намаляването на броя на регистрираните случаи на COVID-19, вярата в това, че проблемът е преувеличен, отново започна да нараства.
В последните месеци, въпреки че броят на новите случаи на COVID-19 отново нарасна през есента и много страни по света бяха засегнати от втора вълна на коронавируса, тенденцията за нарастващо убеждение, че кризата е преувеличена, продължава.
Хората в Индия, например, изглежда са по-склонни да вярват, че заплахата за здравето е преувеличена (повече от половината от всички респонденти там споделят това мнение). Делът на тези, които пренебрегват опасността, е значителен и като цяло в Западна Азия, Африка и европейските страни извън ЕС. Най-склонни да подценяват заплахата изглеждат хората в Косово, Филипините, Нигерия и Пакистан.
Хората в Австралия, САЩ и ЕС (особено страните от западната част на ЕС), от друга страна, най-често ще отхвърлят хипотезата за преувеличеност. В страни като Финландия, Великобритания, Япония и Корея дяловете на несъгласие са най-значителни.
Ваксините срещу COVID-19 и ваксините като цяло се посрещат с доверие по целия свят. И все пак, в някои страни нежеланието за възможна ваксинация надвишава желанието, дори ако ваксините се считат за безопасни и ефективни. Става очевидна необходимостта от повече обяснения от страна на медицински експерти и публични органи, които да убедят хората в безопасността и важността на ваксините.
Повече от две трети от хората по света казват, че биха се ваксинирали срещу COVID-19, ако има публично достъпна ваксина и тя се счита за безопасна и ефективна. Една четвърт обаче са по-склонни да откажат възможността за прилагане на ваксина. Под 10% се колебаят по този въпрос.
Сред регионите и големите нации, хората в Индия (85%) и Азия (до 80% в източната част на континента и – например – 98% във Виетнам) показват най-силна готовност да бъдат инжектирани с ваксината срещу Covid-19. Хората в Русия, Европа и Африка изглеждат по-сдържани спрямо ваксината срещу Covid-19, дори ако достъпът е лесен и ваксините са доказано безопасни и ефективни.
Най-голямо нежелание по отношение на новата ваксина срещу COVID-19 показват хората в Босна и Херцеговина, Сърбия, Чехия и други европейски страни. Дори в тези страни обаче няма явно мнозинство срещу възможността за ваксинация, а делът на защитници и противници на ваксината са почти равни.
По-голямата част от запитаните по света вярват, че повечето хора в тяхната страна биха се ваксинирали, ако има достъпна ваксина срещу коронавирус, която се счита за безопасна и ефективна. Други 17% смятат, че мнозинството в тяхната страна няма да се съгласи да получи ваксина, а 22% не смятат, че ще има ясно изразено мнозинство по този въпрос.
Отново хората в Индия и Източна Азия като цяло (и на двете места с над 70% дял от положителните отговори) са по-убедени, че техните сънародници ще ползват новата ваксина.
Хората в Русия, ЕС-изток и Африка, от друга страна, показват колеблива вяра в готовността на своите общества да се ваксинират, със значителен дял отрицателни отговори (до една четвърт от всички отговори). Като цяло, това са регионите, в които няма явно мнозинство по отношение на желанието на хората да получат новата ваксина срещу коронавирус.
Въпреки всичко, в крайна сметка, изглежда, че глобалното мнозинство вярва, че по-голямата част от населението в съответната държава би предпочела да се ваксинира – ако е ваксината е налична и се счита за безопасна и ефективно.
Изглежда, че глобалната пандемия на коронавирус също е направила повечето хора по света и по-склонни да се ваксинират като цяло – 50% от интервюираните декларират, че имат това мнение. И все пак, има 18%, които твърдят, че след пандемията те са по-малко склонни да се ваксинират. 28% казват, че няма промяна в отношението им към ваксините.
Хората в Индия, Азия и Близкия изток се очертават по-склонни към ваксини като цяло. За разлика от тях, хората в ЕС и Европа като цяло, както и в САЩ, казват относително по-често, че не е имало промяна в възгледа им към ваксините.
Като цяло изглежда, че никъде по света пандемията от коронавирус не е създала значително негативно отношение към ваксините по принцип. До една пета от всички респонденти в различни региони споделят, че сега е по-малко вероятно или много по-малко вероятно да се ваксинират. Най-големият подобен дял е в Близкия изток и Европа (главно в източните страни от ЕС и страни извън ЕС).
Според Кънчо Стойчев, президент на Асоциация „Галъп интернешънъл“, ако светът приеме така наречената „нова нормалност“, родена по време на продължаващата коронакриза, най-голямата жертва ще бъде западната ценностна система. „Демокрацията е в риск, въпреки че това изказване понякога се драматизира повече от необходимото. Авторитарните режими изглежда са по-ефективни в борбата с пандемията. И повечето западни правителства /в по-широк смисъл/ са склонни да следват по-скоро Пекинския, отколкото Стокхолмския подход в опитите си да спрат разпространението на болестта. И да се чудят защо не успяват. Междувременно, правата на човека се топят като пролетен сняг пред дилемата свобода или живот, колкото и това да звучи все още спекулативно. Възможната жертва е спечелената от поколенията досега епична борба за индивидуални права, за свободен избор, свободно пътуване и свобода на контактите. Демокрацията изглежда еволюира до болница. А дали все още има шанс това да се избегне?“
Всичко за коронавируса - следете ТУК.
