В Европа на всеки 45 секунди един човек е повален от сърдечен арест. 80% от тези случаи стават извън болница. Над 10 000 души в България годишно са засегнати от сърдечен арест, за съжаление много малко от тях оцеляват. Това каза съобщи Марияна Манушева - председател на Фондация „Първите три минути“, в интервю за bTV.
„Първото нещо, което трябва да направим, е да разберем дали пострадалият е в съзнание, дали може да реагира, когато го извикаме и когато го докоснем. Ако не реагира, автоматично предполагаме, че е в безсъзнание и това застрашава неговия живот. Трябва да бъдат освободени дихателните пътища, да се провери дали той диша. Ако не диша нормално, да се позвъни на телефон 112, за да се продължи със сърдечен масаж и изкуствено дишане“, посъветва Марияна Манушева.
Тя уточни, че колкото се може по-рано трябва да бъде извършена дефибрилация, за да има шанс пострадалият да оцелее, ако сърцето му е спряло.
„Медицината знае, че човешкият мозък може да оцелее без кислород не повече от 3 минути, след това започват да се случват необратими процеси и колкото повече време минава, толкова па-малък е шансът пострадалият да дочака линейката“, обясни Манушева.
„Първо се доближаваме до пострадалия и проверяваме дали е в съзнание, потупваме го внимателно и го викаме. Ако не реагира, значи е в безсъзнание, поставяме си едната ръка на челото и двата пръста на брадичката, отвеждаме главата назад и избутваме брадата нагоре – по този начин освобождаваме дихателните пътища и гарантираме, че езикът не пречи на дишането“, каза тя.
„Проверяваме дали диша като се накланяме, слушаме и гледаме гърдите и усещаме на бузата си има ли поне две нормални вдишвания и издишвания“, съветва още Манушева.
„Поставяме петата на дланта по средата на гърдите, отгоре другата ръка, сключваме пръстите и заставаме вертикално върху пострадалия без да свиваме лактите си. Започваме да притискаме 30 пъти равномерно, с дълбочина 5-6 см и темпо около 100 – 120 в минута. Това са около две притискания в секунда. След 30-то притискане, отново освобождаваме дихателните пътища, запушваме носа и вдухваме за около секунда в устата, докато гърдите се надигнат“, Според нея веднага щом имаме дефибрилатор, трябва да го задействаме според инструкциите.
„Машината е изключително интелигентно направена и дава гласови команди. Няма начин да сбъркаме, всичко е програмирано в машината, тя разпознава сама дали има нужда от дефибрилация или не“, уточни Манушева.
Едната подложка на дефибрилатора се залепя под дясната ключица, другата на около една длан под лявата мишница. След това имаме разпознаване от страна на дефибрилатора и машината преценява дали да се задейства.
„Ако има нужда, дава инструкции да се отдръпнете и след това започва дефибрилацията. Най-важно е хората да стоят на разстояние, за да може този, който оказва първа помощ да чува и да вижда какво се случва и да дише нормално“, отбеляза Манушева.
По думите й този, който дава първа помощ, трябва да отстрани другите хора на разстояние, защото технически е възможно и някой да пострада.
„При анализа на сърдечната дейност не бива да се докосва пострадалия, защото така може да заблудим машината. След включването, апаратът прави анализ на всеки две минути и решава има ли нужда от дефибрилация. Междувременно вие правите сърдечен масаж и изкуствено дишане, това се случва докато дойде линейката“, каза още Манушева.
Защо трябва да има дефибрилатори на всички обществени места?
