Здравето на работниците се превръща в заложник на пазарни механизми и конкуренция между предприятията и фирмите. Стремежът към качествени условия на труд отстъпва пред стремежа да се съкратят разходите на фирмата. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова. По покана на Факултета по обществено здраве при Медицински университет – София, вицепрезидентът изнесе публична лекция за съвременните предизвикателства пред трудовата медицина, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
„В окото на бурята, в годините на най-тежката икономическа и финансова криза, високите нива на безработица унищожиха дори разговора за безопасен труд в много отрасли“, отбеляза Илияна Йотова и посочи като пример т.нар. пакет за мобилност, който освен всичко друго третира и правата на шофьорите. Условията, в които работят и почиват, обаче останаха извън фокуса на обществения дебат.
Вицепрезидентът заяви, че заради икономическия и финансов крах работните места на всяка цена изместиха достигнатите права от европейските граждани за безопасен труд. Появиха се отново нелоялните практики между отделните предприятия, а социалният дъмпинг стана водеща тема и на международно ниво. „Игрите на глада“ характеризират немалка част от българското производство. Шивачките у нас често се сравняват със шивачките в Камбоджа заради лошите условия на труд и ниското заплащане“, изтъкна вицепрезидентът. Илияна Йотова посочи, че е много труден или въобще не съществува контролът за условията на труд в сивата икономика, надомната работа и самонаетите лица.
По думите на вицепрезидента инцидентно се повдига въпросът за условията, при които работят българите в чужбина, особено сезонните работници. „Феноменът „съвременно робство“ е все по-чест в ежедневието дори на развитите икономики“, отбеляза Илияна Йотова.
Вицепрезидентът обърна внимание на т.нар. модерни болести, до които води на пръв поглед невинна форма на експлоатация. При по-квалифицираните професии, благодарение на технологиите, работодателите имат 24-часов достъп до своите служители и изискват от тях извънреден труд, без допълнително заплащане. Липсва обществена дискусия за развитието на трудовата медицина в условията на четвъртата индустриална революция, подчерта Илияна Йотова.
В лекцията вицепрезидентът направи кратък преглед на международното и европейското законодателство в областта на трудовата медицина. Съществуват европейски норми и регулации, но липсва регламент, задължителен за законодателствата за държавите членки, който да налага хармонизирани правила.
Илияна Йотова отбеляза различния статут и функции на службите по трудова медицина в европейски мащаб. „Многообразието им затруднява възможностите за изграждане на истинска европейска мрежа за услуги в областта на трудовата медицина“, посочи вицепрезидентът.
„В ЕС има глад за трудови медици“, отбеляза вицепрезидентът и посочи, че в България и Румъния на 100 хил. работещи има под 10 специалисти. За сравнение – на 100 хил. работници над 40 специалисти по трудова медицина има в Италия, Латвия и Финландия.
Илияна Йотова заяви, че в България все още няма достатъчно атрактивни условия, за да могат младите лекари да избират като своя специалност трудовата медицина. „Не на последно място е и вродената ни скептичност, че е по-важно да се воюва за здраве и труд, а не за труд и здраве“, отбеляза Илияна Йотова.
Вицепрезидентът се обърна с думи на благодарност към преподавателите и учените, на Медицински университет – София, за огромните усилия, които полагат, за да бъде тази наука на международно ниво, и най-важното – да убеждават обществото в огромното й значение.
