Д-р Севдалин Куцаров е кардиохирург, водач в листата на Републиканци за България в Добрич. Завършил е медицина в МУ-София. След това придобива специалност "Хирургия" и “Кардиохирургия". Преминал е специализация в Германия и в Националния сърдечно-съдов център NCVC в Осака, Япония. Има 15-годишен опит в Клиниката по "Кардиохирургия" на Националната кардиологична болница. В МБАЛ "Токуда Болница София" е от средата на 2007 г. Професионалният му интерес е в областта на клапната хирургия и в тази сфера и редица преминати курсове в Барселона, Милано, Бад Оуенхаузен, Прага и др. През 2013 година придобива магистърска степен по "Здравен мениджмънт".
Равен достъп до качествено здравеопазване е един от приоритетите в предизборната програма на партия „Републиканци за България“.
Според д-р Куцаров равният достъп преминава през справяне с два проблема - регионалният дисбаланс и „директните“ плащания.
„Това са плащанията, които всички ние даваме. Даваме средства регламентирано извън вноските си. Тези „директни“ плащания по статистика са вече над 50%. В Европа говорят за 8-10-12%. Тогава става въпрос за удовлетвореност. С тези плащания се изключват цели групи от здравеопазването - етнически, социални. Те на практика могат да получат едно болнично лечение, но то не свършва там. Лечението не е само престой в болница. Две трети от тези пари са парите, които плащаме за лекарства“, сочи кардиохирургът.
Той нерядко е имал случаи с пациенти, които получават адекватно болнично лечение, но когато напишат рецептата, те да питат кое колко струва и да се чудят дали ще могат да го платят.
„Това също е ограничение на достъпа до здравеопазване. Заложили сме равен достъп до качествено здравеопазване, защото в 21-ви век, в 21-ва година говорим за болнично лечение, което някъде се състои от стая и легло, дори няма и отопление. Това не е качествено здравеопазване. Не всяка болница предоставя услуга като в голям град, но мнозина това получават. Трябва да бъде работено в тази посока, но в рамките на последните 10-тина години почти нищо не се прави. Всичко е на парче, лобистко. Има много интереси в здравеопазването и те се виждат. Освен лобистките, има много социални и политически интереси, ангажимент към един или друг. В нашата програма никъде няма да прочетете за закриване на болници или за преструктурирането им в нещо, което не знам какво означава - да не бъдат търговски дружества“, категоричен е водачът в листата на „Републиканци за България“ в Добрич.
Но тъй като в много от предизборните програми е заложено, че те ще престанат да бъдат търговски дружества, д-р Куцаров отсече: „Но ако ги питате какво би променило това, малко са хората, които ще ви отговорят. ОК, минаваме през популизма - да изгоним търговците от храма, но лечението не става по Търговския закон. Това е начин за стопанската дейност и управление на болниците, но няма нищо общо със здравеопазването. Попитайте ги - в момента има 17 болници, които не са по този закон. Не съм убеден, че ще ви покажат някаква разлика в предоставянето на медицинска помощ. Част от тези болници са с много заеми. Единствена разлика е, че при тях държавата безконтролно може да налива средства. Но това не променя качеството на здравеопазване, което предлагат“.
Той е категоричен, че прекратяването на болниците като търговски дружества с нищо няма да промени качеството на медицинската услуга, нито ще започнат да предлагат нещо повече, отколкото досега.
Според „Републиканци за България“ е необходимо да се продължи реформата в спешната помощ.
„Имаше два проекта по „Региони в растеж“. Другият, мисля, беше по „Развитие на човешките ресурси“, в които се свърши някаква работа. Бяха закупени линейки, трябваше това да приключи до 2019 година. Трябваше да се направят спешни центрове, съществуващи да бъдат ремонтирани и да се построят нови. Но всичко спря дотам. Преди месец видяхме, че се даде начало, с първа копка, на проекта за нови спешни центрове. Министърът отиде и се снима точно за тази дейност. Трябваше да бъдат купени и високопроходими линейки, необходими в голяма част от страната, където не може да се стигне по друг начин, но и това засега спря“, посочи д-р Куцаров.
По думите му в спешната помощ трябва да се изготвят протоколи за нелекарския персонал, защото те трябва да имат юридическа защита.
„Точно по този протокол им е нужна защита за това какво имат право, кога и какво могат да вършат. В спешната помощ е задължително да влезе и телемедицината, за която имаше няколко проекта, имаше експерименти и в някои области дори беше направена. За комуникация между тези парамедици, болниците и центровете, където могат веднага да имат контакт и да докладват, да бъдат консултирани дали е необходима консултация, строго медицинска помощ за парамедиците. Това не се върши. Затова мислим, че там е задължително въвеждането на телемедицина, тъй като има центрове на доста голямо разстояние“, убеден е водачът в листата на „Репуликанци за България“ в Добрич.
Според него не е нормално в 21-век хората да се разхождат с бележки. В Европа този проблем е решен и няма нужда България да се опитва да открие правилния отговор, който е електронно здравеопазване.
„Това би дало контрол и отчетност на цялата тази система. Ако се върнем към 2012-та година, имаше един министър, който свърши много хубави неща. Той обаче каза, че тази система била в мазето му и е готова. Сега сме 21-ва година и все още не я виждаме. Трябва да има осигуреност и адекватност и на софтуерните програми на всички, които се занимават с медицина, за да може да се извършва обмен на данни“, допълни д-р Куцаров.
По думите му това би намалило и доста от нерегламентираните дейности - неверни хоспитализации, извършени прегледи и др.
