Привържениците на прогреса нерядко се отнасят с ирония към старите лекарства. Но това невинаги е оправдано. Или поне ацетилсалициловата киселина, или аспирин, не престава да учудва лекарите с все нови и нови способности. А нейната история наброява хилядолетия, пише „Российская газета“.
Още в древноегипетските папируси, отнасящи се към XVI в. пр.н.е., сред важните лекарствени растения се споменава върба. В античните векове кората на това дърво се използвала за укрепване на организма. През 1758 г. тя се прилагала за лечение на малария. А през 1828 г. професорът фармаколог от Мюнхенския университет Йозеф Бюхнер активното вещество от нея и го нарича салицин.
Десет години по-късно италианският химик Рафаел Пиря синтезира салициловата киселина, която започва да се прилага широко в Европа за лечение на болки, треска и възпаления. Но тя била неприятна на вкус и предизвиквала странични ефекти.
Чак през 1852 година френският химик Шарл Жерар определя молекулярната структура на салициловата киселина, трансформира я и за първи път получава ацетилсалицилова киселина. Но това съединение било неустойчиво и не привлякло вниманието на фармаколозите.
Почти след половин век младият химик Феликс Хофман от компанията „Фридрих Байер“ разработва устойчива формула на ацетилсалициловата киселина с минимални странични ефекти и през 1899 г. новият препарат излиза на пазара под названието „Аспирин“.
Повече от 70 години той се прилага като противовъзпалително, антипиретично и обезболяващо средство. Но през 1971 година се появява изследване, в което се описва способността на ацетилсалициловата киселина да предотвратява тромбози на съдовете.
Това откритие на шведския биохимик Бенгт Самуелсон и английския фармаколог Джон Вейн получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1982 година. Ацетилсалициловата киселина е включена в списъка за профилактика на сърдечносъдови заболявания.
Но старият добър аспирин крие и други тайни. Оказва се, че при продължителен прием той е способен да защитава човека от няколко вида рак – на дебелото черво, на стомаха, хранопровода, фаринкса и дори на млечната жлеза.
А лекарите от Миланския изследователски център изясняват, че редовният прием на ацетилсалицилова киселина забавя изработването на възпалителен ензим, който провокира развитието на рак на стомаха и на млечната жлеза. Има научни данни и за това, че приемът на аспирин в продължение на пет години с повече от една трета намалява честотата на рак на устната кухина, фаринкса, хранопровода, както и рака на кожата.
Но както всяко лекарство, ацетилсалициловата киселина има и странични ефекти. При продължителен безконтролен прием тя може да предизвика стомашни кръвотечения, има и данни за повишен риск от аборт.
С други думи, независимо че ацетилсалициловата киселина може да се купи от аптеката без рецепта, тя следва да се приема строго по показания и да се спазват всички предпазни мерки. Учените са сигурни, че тя може да поднесе нови изненади и да разкрие нови свойства.
