През юни тази година телефонът на Златина Стаматова, директор на Специалното училище за ученици с увреден слух "Проф.д-р Стоян Белинов" в Пловдив, звъни. Обажда се жена, която се представя, обяснява и от коя организация е и казва "Много ни се иска да направим вашето училище едно весело място. Вие сте истинско предизвикателство за нас."
В първия момент Златина дори не разбира кой се обажда и откъде. Но думите за "веселото място" идват точно в десятката, защото още от влизането си в училището преди три години, тя мисли все това - как да преобрази мрачните коридори и потискащата обстановка в нещо по- добро. Защото тук учат и живеят 102 деца с увреден слух и проблеми в комуникацията от цяла Южна България. Пребивават в училището далеч от семействата си и е дваж по-важно, отколкото в нормално училище, да се чувстват добре.
Така започва историята, която ще ви разкажем днес в рубриката ни "Добро за споделяне".
Проектът се нарича "Обичам моето училище", а организацията, която предлага да обнови училището, е Аква Сорс Чарити. Задачата е предизвикателна, доколкото не предлага средства, а включва доброволен труд от страна на училищата. Затова пък организацията предоставя дизайнерски проекти за оформяне на класни стаи, коридори и фоайета и оригинални за всяко място жизнерадостни и мотивационни тапети, преобразяващи наистина средата.
"Гласувахме проекта на учителски съвет, но истината е, че бях много уплашена. Когато поех поста преди три години, заварих едно много тъжно училище и едни много демотивирани хора. Явна съпротива срещу проекта нямаше, но се долавяше страхът, че ще се натоварят с нови задължения, които не са им присъщи, че може някак да ги излъжат. Започнахме трима колеги и много бързо нещата се обърнаха и заприличаха на снежна топка, която се търкаля по склона и непрекъснато се увеличава."
Три са училищата за децата с увреден слух у нас - в Пловдив, София и Търговище. В тях учебната програма е същата, като в останалите учебни заведения, а преподаването става в комбинация на жестов език, разчитане по устните и писане. Децата са на възраст от 3 до 20 години. Повечето са на пансион, защото са от Бургас, Стара Загора, Ямбол, Пазарджик, дори има и от София. Наред с учителите, за тях се грижат ежедневно десет рехабилитатори. Въпреки загубата или увредата на слуха си, децата се учат да говорят. Трудно е, очевидно е трудно. В последните два випуска само едно момиче е покрило изискванията на държавната матура - Виктория, която сега е студентка в Аграрния университет.
Другите, обаче, излизат със свидетелство за професионална квалификация и са подготвени за пазара на труда. В момента там се изучава готварство, идеята е да се прибави и шивачество.
"Трябваше да подготвим стените на учебните стаи, да ги боядисаме в цветовете по проекта, да направим същото и с коридора, да префасонираме старите мебели и да ги пригодим към новата обстановка. А всъщност тъкмо бяхме получили предписание от РЗИ да ремонтираме покрива, защото на третия етаж течеше. Захванахме се с всичко това, единствено боядисването на коридорите възложихме на фирма, защото са много големи. Първото, с което и без това се бях захванала, когато дойдох, беше смяната на вратите. Бяха безобразни, а първата поръчка за нови се провали, защото фирмата ни излъга. Стана така, че до началото на декември на третия етаж стаите бяха без врати", споделя Златина.
Там вече има врати, учебните стаи са в различни пастелни цветове, декорирани с тематични тапети, шарени и и уютни. Впрочем още при влизането в училището мекият жълт цвят на коридора и цветните тапети дори неволно пречупват мрачното настроение. Людмила Христова и Богдана Петрова са първите две колежки, повярвали напълно на Златина Стаматова и запретнали ръкави да боядисват. "Не усещаме това като задължение, напротив, ние сме учители и нашата мисия е да мислим за децата, правим го с желание", казват те.
Днес с преобразените пространства учителите са много по-мотивирани, а децата казват "Колко ни е хубаво!". "Смятам, че всеки трябва да прави добро и не е необходимо то да ти се връща, това е вътрешна потребност. Сега, дори когато денят е мрачен, щом вляза в училището, сякаш слънчице ми грейва", разказва още Стаматова. Тя създава група във вайбър и там пише кога коя работа предстои. В началото реагират учителите по предметите, чиито кабинети се преобразяват. Много бързо обаче към тях се присъединяват доброволци. После идват и родителите. Поне половината от тях също са със загуба на слуха. Щом хората виждат какво става, сами започват да търсят учителите и да питат какво още има да се прави.
Следват най- важните в проекта - децата. Заради пандемията, те учат дистанционно и не са наясно какво ги чака в познатото училище. Сред учителите има известен страх, че няма да опазят новите придобивки и в първите дни, след като се възстановява присъственото обучение, той като че се оправдава. Два тапета са повредени. Първата реакция на децата била да си правят фотосесия пред тях, но после започнали да търсят контакти и... " Признавам, че доброволното им участие в работата в началото не беше много доброволно. Но много бързо, като видяха резултатите, и на тях им хареса. Идват да питат има ли нещо да се мести, нещо да се боядисва. И пазят, което е важното", споделя директорката.
Първият и третият етаж вече са готови, предстои да се работи по втория, има още работа и по фоайетата. В ход е и подпроектът на организацията, която помага на училището - "Децата и цветята". Реакцията на колеги и родители, след като се виждат резултатите, е светкавична. " Единият ден казах на съвет, че имаме нужда от цветя и пръст, на другия ден бяхме затрупани със цветя и пръст", казва Златина Стаматова. За цветарници се пригаждат автомобилни гуми, части от стари мебели, всичко това се боядисва и става неузнаваемо. А цветята наистина са навсякъде.
Най-важното в целия проект е, че не само променя обстановката, но създава и нова общност на доброволци, което е особено ценно. Кара хората да излязат от зоната си на удобство, която може и да е мрачна, но с нея са свикнали, и им дава възможност да повярват в нещо по-различно. Това никак не става лесно. И някой трябва да поведе.
"За мен е нещо естествено да си доброволец. Харесва ми да тръгвам да разбивам стени. С нищо лесно не съм се хващала досега. Освен с децата със специални потребности, се занимавах с наркозависими в сдружение "Майки срещу дрогата". И сега, ако някой ме потърси, ще откликна", споделя Стаматова,
И се радва не са само на цветните стени и преобразената обстановка. Преобразяването се случва в цялата общност на деца, учители и родители. А те имат нужда от мотивация. След като завършат и втория етаж на училището, следва детската градина. При постъпването и на директорския пост, там е имало само седем деца. Вече са 22. Много скоро и тя ще грейне, а затова пак ще са нужни доброволци.
Но вече се намират много по-лесно.
Репортаж на Веселина Божилова
