Пробив на български учени носи голяма надежда при лечение на рак на ларинкса. Специалистите са открили маркери за полето на канцеризация, от което зависи дали ще има разсейки. Резултатите им са публикувани в издание от портфолиото на Nature - едно от най-престижните научни списания в света.
Още: SOS Детски селища България направи невъзможното, за да събере двама братя
Още: Радостна вест: Увеличил се е броят на щъркелите у нас в сравнение с преди 10 години (СНИМКИ)
Екипът от български учени е начело с доц. д-р Тодор Попов, хирург в УНГ клиниката на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Получените резултати са следствие от проект към Фонд „Научни изследвания“ на МУ- София. Той е разработен съвместно с Центъра по молекулярна медицина, в който участват експерти от различни специалности, между които специалистите по генетика Гергана Станчева, Силва Кюркчан, Вероника Петрова, Стиляна Панова и др. Пет години денонощен труд е коствало на младия екип докато стигне до впечатляващото откритие, разказва БГНЕС.
Какво представлява полето на канцеризация?
Още: За седма поредна година доброволци почистват Южното Черноморие
Още: Младежи събраха над 5 тона храна за самотни възрастни хора в Северозапада (СНИМКИ)
Това е онази невидима част от лигавицата, в която се ражда рака. При операция за рак на ларинкса целта на хирурзите е да изрежат „до здраво“ тумора на пациента и по този начин да му дадат шанс за максимална преживяемост. Понякога обаче, въпреки усилията на лекарите ракът се завръща след 2, 3, 5 години и тогава може да е фатален. Причината за това е едно невидимо поле, обикновено с големина 4-7 см., с променени дъщерни клетки, което наричаме „поле на канцеризация“. „Това иначе е нормална лигавица. Ако я подложим на хистологичен анализ, той ще покаже, че всичко е нормално. В клетките в нея обаче вече са започнали да се натрупват фатални мутации. Понякога е достатъчно да бъде добавена само още една, за да превърне тази тъкан в огнище на рака. Тези мутации са на микро ниво и остават невидими за изследванията, с които разполагаме в момента. Това, което открихме, са микро рНК молекули, които ни позволяват да отграничим това поле на канцеризация“, обяснява доц. д-р Тодор Попов, който в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ работи с пациенти със злокачествени заболявания в областта на главата и шията (карциноми на ларинкса, фаринкса, устната кухина).
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Купена със средства от капачки: Варна с втора детска линейка
Два екипа в света в момента работят по тази нова за медицинската наука материя. Става въпрос за българите и за италиански учени, които обаче са се съсредоточили върху рака на фаринкса.
Българските специалисти са направили още едно важно откритие. Те са успели да изолират микро рНК, които са прогностичен белег за преживяемостта при напреднал карцином на ларинкса. При едни и същи характеристики на тумора, еднакъв стадий, абсолютно еднакво лечение, тези молекули буквално разделят пациентите на две групи. Болните, които имат високи нива на тези молекули преживяемостта им спада на 40%, докато другите, с ниски нива, преживяемостта им е около 80%. Това дава възможност за първата група да се търсят специфични, таргетни терапии, които да променят негативната тенденция.
Какво следва?
Още: Четирима души получиха втори щанс за живот след донорска ситуация във Варна
Още: Със сложна операция: Лекари от ИСУЛ спасиха жена с рак на сливицата
До тук проектът е на хартия. Макар и изключително впечатляващи, данните са все още теоретични. Следващата голяма цел на българските учени е да вкарат научното си откритие в практиката като успеят да визуализират полето на канцеризация по време на операцията. „Това би ни дало възможност да променим парадигмата и да търсим нови резекционни линии за тумора (границите в които трябва да бъде изрязан)“, убеден е доц. д-р Тодор Попов.
За карцинома на ларинкса
Карциномът на ларинкса е едно от най-често срещаните заболявания на горните дихателни пътища. Засяга около 2% от населението. Боледуват преимуществено мъжете (10 пъти по-често от жените), а най-зесегнатата възрастова група е 60-65 г. Основните фактори за развитие на заболяването са тютюнопушенето и употребата на алкохол (над 80% от пациентите са пушачи със „стаж“ в тютюнопушенето поне 10-20 години).