Една от основните причини цимбидиумът да не цъфти, е неспазването на температурния режим в домашни условия на закрито. Той в природата е планинска орхидея - а в планината е студено и има голяма разлика в нощните и дневните температури. Точно това и е нужно, за да цъфти цимбидиумът в домашни условия.
Добре е да се състави приблизителен годишен „график“ за поддръжка на цимбидиума въпреки, че периодите може да се различават леко за ранните и късните сортове.
След като цимбидиумът прецъфти, навлиза в период на покой; не расте и сякаш замира. В този интервал е необходимо да намалите температурата докъм +14 градуса. При покой поливането се налага да бъде съвсем умерено, може дори да се замени с напръскване; без торене или веднъж месечно, но с много слаб разтвор на течни торове. Този период за някои сортове може да бъде януари-февруари, за други да продължи до април.
През април цимбидиумът се буди и започва неговата фаза на активен растеж. Растат нови корени, появяват се млади издънки. Тогава се премества на топло място с температура от +20 до +22 градуса.
Най-подходящи стайни растения за ЗИМАТА и правилна грижа
По време на активния растеж, който продължава приблизително от април до юни, цимбидиумът бива поливан обилно, постоянно се пръска с вода и интензивно се подхранва веднъж на две седмици. За подхранване е препоръчително да използвате минерален течен тор или органична материя; например, разтвор на птичи тор, като ви трябва само малко от него – 1 щипка на 1 литър вода. Но дори и без органична материя е напълно възможно да минете просто с балансиран течен тор за орхидеи.
От юни до септември цимбидиумът пуска цветни стъбла. През този период е най-добре да го държите на чист въздух, понеже за да пусне цветни стъбла, той се нуждае от ярко осветление (но без прекаляване, в противен случай листата ще изгорят), а също така от голяма разлика в дневните и нощните температури - поне 8 до 10 градуса. Такава температурна разлика през лятото е възможна само на открито – в градина или на балкон.
В същото време протича запасяване с хранителни вещества в псевдобулбите (удебелените долни части на стъблото) и те се увеличават по размер. До края на лятото поливането постепенно се намалява с една трета. Някои градинари прилагат рН-стрес – поливат с 0,01%-ов разтвор на сярна киселина. Така почвата в саксията придобива киселинна pH-реакция. Тя може да се подкисели и с други специални средства за цветни култури. Това „подхранване" има благоприятен ефект върху образуването на цветните стъбла.
Разликата в дневните и нощните температури и яркото осветление са необходими условия да тръгнат цветни стъбла. Без това цимбидиумът никога няма да цъфти. Той може да се съхранява на открито до средата на октомври, като издържа дори на значително понижаване на температурата на въздуха до +5 градуса.
ТОП 5 стайни растения за вашия дом
При правилни грижи, в периода септември-октомври цимбидиумът навлиза в периода на пъпкуване. Тогава се внася в помещение, т. е. температурата се променя на +14 до +22 градуса, но не по-висока от +28 - тъй като прекалената температурна разлика причинява опадане на пъпките. Важно е в периода на пъпкуването и цъфтежа температурата в помещението да остане приблизително еднаква, без температурни колебания. По-добре е, разбира се, ако в стаята е хладно. По това време вече цимбидиумът не расте; нужно е поливането да бъде умерено, без торене.След цъфтежа започва период на покой и отново температурата трябва да падне до +14 градуса. По това време може да се направи пресаждане, ако е необходимо.
Има и друга причина за липсата на цъфтеж: старите псевдобулби са прецъфтели, а новите са все още твърде млади. Те навлизат в периода на цъфтеж едва на третата година.
