Семинар по темата „Достатъчно. Разговор за екология, икономика и изкуство“ се състоя вчера в Софийския университет. Както стана известно, той е бил провокиран от предстоящото между май и септември тази година Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството, посветено на темата „Икономия на средствата“.
Форумът вчера бе част от публичните семинари на магистърска програма „Културна антропология“ към специалност „Културология“ на Софийския университет, организирани от д-р Велислава Петрова. Тя цитира тезата на сър Дейвид Атенбъро: „Човек, който твърди, че безкраен растеж е възможен на планета с ограничени ресурси, е или луд, или икономист“.
Лектори на семинара бяха Маргарита Доровска - куратор в областта на съвременното изкуство и оглавяваща Музея на хумора и сатирата в Габрово, Мартин Заимов – инженер и икономист, бивш шеф на Валутния борд, подуправител на БНБ, и Александър Дунчев – инженер-лесовъд, народен представител.
„Аз приемам съвременното изкуство като ранна система за предупрещждение. Когато нещо започва да се случва, артистите са първи, които го усещат и ни го показват, и ни ангажират с него. Едновременно с това те имат нужда от време, за да се научат да работят с инструментите си. Кога се появява темата за климата и промените в околната среда – 70-те години. Тогава тя се появява и в съвременното изкуство“, отбеляза Доровска.
За себе си тя разказа, че е попаднала в темата „климат“ през 2008 година, работейки с художника Петко Дурмана, който създал произведението „Комплекс за оцеляване след глобалното затопляне“. Идеята му била крайна – предложил да решим проблема с глобалното затопляне като причиним ядрен взрив и да видим какво би се случило при ядрена зима.
„Изхвърляне на такова количество прах в атмосферата, което ще създаде филм и ще спре слънчевите лъчи. Минусът на тази идея е, че трябва да живеем в абсолютна тъмнина. Със своята прожекция той създаде една невидима среда. Екипиран с уреди за нощно виждане влиза в тази среда и вижда това, което е в инфрачервения спектър. През цялото време се слуша една постапокалиптична музика, разиграва сценарий на какво трябва да се научат хората и какво трябва да правят, за да оцелеят“, допълни тя.
Според Заимов най-важната интерпретация на парите е, че ни служат да измерваме междуличностните си задължения.
Дунчев разказа, че учил в Холандия 4-5 години авиоинженерство, но се повлиял от холандската култура, най-вече телевизионна, сигнализираща супер интензивно с всякакви предавания, че човечеството е изправено пред природна криза.
„Това събуди в мен една любов към природата, която си я имах, и ме ме накара да се върна в България и да завърша Горско стопанство. Аз не се интересувам от дърводобив, но проверих, че това е учебната дисциплина, която дава най-добра възможност на човек да разчете как работи природата. Екологията не дава това. Проверих какво учат. Горското стопанство дава информация за природата – растения и животни, как функционират всички екосистеми. Когато почнах да я разчитам, видях, че тя плаче. И не плаче за себе си. Тя ще се справи. А плаче за нас, казвайки: „Може ли да сте такива глупаци!? Не разбирате ли какво става!? Ако не предприемете нещо, вие сте чао, а аз ще остана след вас“, посочи Дунчев.
Според него сравянето с този проблем пред човечеството е абсолютно културен проблем – нито е икономически, нито екологичен.
Той е категоричен, че докато си мислим, че живеем все по-добре, създаваме все повече проблеми за природата, а малко хора осъзнават, че стигаме един предел, след който може и да изчезнем.
По думите му стигнали сме до „този ръб на потенциален крах“, защото много малко хора мислят критично. А липсата на критично мислене ни води до това, че почти никой не си задава въпроса дали ни е достатъчно това, което искаме в живота.
„Проблемът е, че природата си е направила механизми за балансиране. В еволюцията природата е заложила генетично вълкът, като стане гладен, да отиде да изяде животно. Но то изяжда толкова, колкото да се нахрани. Не убива всички животни, които яде, защото нали може да ги натръшка!? Примерно лъвът изяжда по една антилопа на месец и ражда по едно лъвче на година. Имало е такива животни, които избиват всичко, което ядат, но те именно затова са се самоунищожили“, обясни Дунчев.
Той подчерта, че ние имаме шанс да видим какво правим и да осъзнаем, че природата ще ни изхвърли.
„Никой не знае какво точно ще се случи, дали ще е плавно или внезапно. Ние правим нещо като вулкана или метеорита за земята, от което може да последва брутален крах. Но може и да не се стигне до там, ако се родят повече хора сред човечеството, които учат култура и изкуство и почнат да обработват останалите хора чисто културно, че трябва да се замислят, за да минем по-плавен преход. Природата познава и четвърти вариант – хората да се поизтрепят и пак да имаме баланс. Нашият шанс е, че имаме самосъзнание, което ни дава възможност да се замислим колко е достатъчно и как да ръководим тези процеси. Сега сме се оставили на „природата на икономиката“. Ако започнем да се замисляме колко е достатъчно, ще минем по-плавен преход“, добави Дунчев.
По думите му природата не се интересува от нас.
„Ние сме поредният й експеримент. Най-вероятно динозаврите едно време са си казвали: „Ние сме супер умни, супер готини, най-прекрасните същества на този свят“. Обаче природата ги е разкарала. И ние си мислим, че сме супер готини, но и нас може да ни разкара. Ние сме просто една брънка от еволюцията и наш е шансът да направляваме еволюцията благодарение на самосъзнанието си“, подчерта той.