Паричните трансфери на българите, работещи и живеещи в чужбина, съвсем пресъхнаха. Средствата изпратени в България от сънародниците зад граница възлизат на едва 39.7 млн. евро за първите три месеца на настоящата 2022 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Сумата намалява значително спрямо годините от преди COVID-19 пандемията.
За сравнение, емигрантските трансфери през първото тримесечие на тази година са 7.5 пъти по-ниски спрямо първите три месеца на 2019 година (299.6 млн. евро) и 6 пъти по-ниски спрямо същия период на 2020 година (237.8 млн. евро).
Именно първото тримесечие на 2020 година е последният период, през който парите от чужбина достигнаха високите нива, познати от преходните години.
Пандемията и икономическите ограничения в резултат от кризата провокираха рязък спад на парите, изпращани у нас от българите в чужбина. Така за цялата 2020 година, емигрантските пари у нас достигнаха едва 358.9 млн. евро или 3.4 пъти по-слаб резултат от преходната 2019 година, когато сумата възлизаше на 1.12 млрд. евро. Тенденцията продължи и през 2021 година, като паричните трансфери се свиха допълнително до 160.7 млн. евро.
Данните на БНБ не издават признаци на промяна, тъй като отчетените 39.7 млн. евро през първото тримесечие на тази година са в една линия с регистрирания резултат от същия период на миналата 2021 година, когато сумата бе идентична – трансфери за 39.5 млн. евро.
Откъде българите в чужбина изпращат най-много пари?
Най-големи парични трансфери през тази година традиционно идват от българите, живеещи и работещи в Германия – преводи за 8 млн. евро. Сумата е незначителна на фона на огромните потоци, които идваха от най-голямата европейска икономика през преходни години.
В годините преди пандемията, българите в Германия изпращаха сума от порядъка на 60 млн. евро всяко тримесечие. Нещо повече – за последните 5 години, трансферите от Германия оформят малко над 20% от общата сума на емигрантските пари постъпили у нас от всички точки на света – близо 837 млн. евро (1.6 млрд. лева) от общо 4.1 млрд. евро (8.04 млрд. лева) за периода.
След Германия, най-много парични потоци през тази година се отчитат от САЩ (7.3 млн. евро), Испания (4.3 млн. евро), Великобритания (3.9 млн. евро), Гърция (2.5 млн. евро) и Белгия (1.5 млн. евро).
Сумите, идващи от тези страни са намалели в пъти, подобно на ситуацията с Германия. За сравнение, през първото тримесечие на предепидемичната 2019 година, емигрантските парични трансфери от САЩ достигаха 56.4 млн. евро, от Испания сумата бе 34.2 млн. евро, от Великобритания - 25.1 млн. евро, от Гърция - 19.2 млн. евро, а от Белгия бяха изпратени 10.2 млн. евро.
Реалният размер на парични потоци, идващи от българските емигранти, продължава да бъде тема на дебат, тъй като данните не съумяват да обхванат всички канали за трансфер на пари. Поради това, различните институции посочват цифри, които често се разминават драстично, главно поради несъответствия в използваните методологии.
Така например, според Световната банка, през миналата 2021 година, емигрантските парични трансфери у нас са достигнали 786 млн. долара (736 млн. евро по настоящ курс) - сума, която далеч надхвърля, цифрата посочена от БНБ.
Още: Световната банка: 630 млрд. долара емигрантски пари през тази година, рекордни потоци към Украйна
