Ползваме ги средно 25 минути, а пълното им разграждане продължава цели четири столетия. 421 найлонови торбички: толкова е използвал средно българинът през 2010 - с шест пъти повече от германеца. А как стоят нещата днес?
Гърция, август 2016. "Искате ли торбичка?", пита продавачът в едно магазинче за сувенири. "Не, мерси, нося си платнена чанта", отговаря жената, която е накупила подаръци за приятели. Мъжът на касата се усмихва и я пита откъде е. "От Германия", казва тя. "Така и предположих. Тук само германците не взимат торбички. Българите и руснаците даже по две ми искат", обяснява продавачът.
Спомних си за тази случка, четейки новината за големия спад в употребата на найлонови торбички в Германия: само за 12 месеца германците са намалили употребата на найлонови торбички с над 30 на сто. Докато през 2015 германецът е използвал средно 68 торбички, през 2016 е употребил едва 45. За цялата страна цифрите изглеждат така: 5,6 милиарда торбички за 2015 година и 3,6 милиарда за 2016.
Ето какви мерки предприемат
Така Германия вече почти изпълнява нормите за 2025, заложени в директивата на ЕС за намаляване на употребата на найлонови торбички*. Целта е през 2019 европеецът да използва средно 90 торбички на година, а през 2025 - само 40. Всяка една от страните-членки сама решава как да постигне тези стойности. В Германия например от юли 2016 насам на много места клиентът може да получи найлонова торбичка само срещу заплащане - на цена от 10 до 15 евроцента. Някои търговци пък ги премахнаха изцяло от асортимента си. Очаква се през 2017 средният брой на използваните торбички да е още по-нисък, тъй като някои фирми едва сега се отказаха от безплатните пликчета.
В други европейски страни найлоновите торбички дори са забранени със закон. Например в Италия. Там съответният закон беше гласуван още през 2011, но търговците на дребно продължиха да раздават безплатни пликчета. Затова през 2014 Рим се видя принуден да приеме нов, по-строг закон, съгласно който нарушенията на забраната се наказват с до 25 000 евро. Забрана има и във Франция: там торбичките за еднократна употреба са забранени от юли 2016. В Ирландия пък клиентите плащат по 22 евроцента за торбичка. Тази мярка драстично намали броя на използваните найлонови торбички - от 326 през 2007, когато бе въведена цената от 22 евроцента, до 18 през 2010.
А България?
Как стоят нещата в България? Доближава ли се тя до нормите, заложени в директивата на ЕС? Последните общоевропейски проучвания са правени през 2010 - тогава ЕК е отчела, че българинът използва средно 421 торбички годишно. Данни за 2016 все още няма. Известно е обаче, че и България предприема опити да намали употребата на найлонови торбички. Така например според норма от 2012 година, тънките торбички, които в повечето случаи бяха безплатни, вече трябва да се заплащат. Само че това често не се спазва - най-вече по малките магазини и пазарите. Вероятно защото все още никой не е бил глобен. Но както показват резултатите от проучване, направено по поръчка на Министерството на околната среда и водите, близо 45% от българите вече не използват найлонови торбички. Твърди се също така, че само преди пет години българите са употребявали 1,5 млрд. торбички годишно. Според новите изчисления, през 2016 употребата на найлонови торбички е намаляла до около 100 броя годишно на човек. Което се доближава до изискванията на ЕС за 2019.
Една найлонова торбичка се използва средно 25 минути. Пълното ѝ разграждане в природата обаче продължава цели 400 години. Особено драматично е замърсяването на моретата. Едва 15% от найлоновите и пластмасовите отпадъци се задържат на водната повърхност, а само 5% достигат до бреговете. Можете да се досетите къде попадат останалите 80%.
Как ще отговорите следващия път, когато Ви попитат дали искате торбичка?
*Европейската директива се отнася до найлоновите торбички с дебелина под 50 микрона. Изключение представляват най-тънките пликчета с дебелина под 15 микрона, които се използват на щандовете за плодове и зеленчуци.
Източник: Дойче веле
