Софийски разходки: Иво Милев

От разговор с Иво Милев винаги има какво да научим. Той е автор на биографиите на Алеко Константинов, Владимир Димитров-Майстора, Людмила Живкова, Илия Бешков, продуцент е на сериали като „Стъклен дом“ и „Отплата“, куратор е на изложби на Васил Иванов, Лика Янко, Греди Асса и др. Но сега си говорим за София:

Още: Петър Митев и фондацията, която развива таланти

Още: Живот и изкуство: 5 любими произведения нa актрисата Дария Симеонова

Кое е мястото в София, на което се чувстваш като у дома си?

Разбира се – у дома си... Това е къща, която в значителна степен олицетворява всичко или поне много за София. Построена е в началото на 20-те години на ХХ век, но и в значителна степен съхранява много от очарованието на стара София – тогава, когато тя е била все още едно- или двуетажна, с къщи сред дворове, дървета и цъфнали цветя. Обичам „архитектурната археология” и винаги я упражнявам – в София и в чужди градове, където съм, особено когато съм със сина си. От архитектурата можеш да научиш много за историята, психологията, социалната антропология. Архитектурата е като лицето, по което можеш да четеш. 

На кой човек, ако зависи от теб, трябва да се издигне паметник или да се кръсти улица? 

Още: Юлиан Костов пред Actualno.com: Приех и обикнах счупената си версия

Още: 20 бързи въпроса към Митко Павлов

Жалко е, че по този начин трябва да съхраняваме паметта за хората... Но ако за някого трябва да си спомняме, това е Алеко Константинов и то като за софийски автор, първият български типично градски и то софийски писател. Но той си има и уличка, и паметник.

Кой е идеалният саундтрак за столицата? 

За София са написани много песни, още много песни и музика звучат софийски - още от времето на Ари („Горчиво кафе“, например) и Лея (независимо дали е „Mambo Italiano“). Има със сигурност и много изгубени от златното софийско време на „шлагерите“, за които с умиление и разбиране пише Владимир Свинтила, който е посветил много на София... Има и такива, по които не е създадена музика, но те си остават песни: „Над сънния Люлин, прибулен/ с воала на здрач тъмносин“ и т.н. или „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна“ и т.н. на Христо Смирненски. Но понеже аз от дълго слушам основно (или само) Ленард Коен, то столичният саундтрак за мен би бил може би „Popular Problems“, който започва с една песен, наречена „Slow“, така:

I'm slowing down the tune

Още: 20 бързи въпроса към... Спенс

Още: 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

I've never liked it fast

You wanna get there soon

I wanna get there last

и продължава: 

I like to take my time

I like to linger as it flies 

Макар песента да е от 2014, я свързвам със забележителните задръствания по софийските улици, докато все още шофирах усилено по тях. Сега вече нещата са се подобрили сравнително, а и аз не шофирам вече толкова из София. Всъщност, гледам да не съм тук, когато имам тази възможност и се опитвам да я създавам.

Сграда в града, която би искал да притежаваш? 

Къщата и дома, където живея – с високите си 4-метрови тавани, сецесионни орнаменти, дървени подове и дървената дограма, със старите си мебели и полилеи. С големия вътрешен двор, където растат високи дървета и сутрин пеят птици... Сантиментализмът за мен е част от този град, повече тъжен, отколкото весел.

Кой е човекът в квартала, при когото обичаш да спреш и да поговорите? 

Елин Рахнев. За жалост вече не живее в Квартала, но идва често (почти всеки ден), сяда на едно и също място и като го заварвам там се успокоявам... Значи всичко продължава постарому, казвам си тогава.

Как обичайно представяш София на някой чужденец?

„Nice, a?“

Любим софийски израз или жаргон? 

Не съм роден в София, дойдох тук сравнително късно (в последния клас в гимназията) и не познавам софийския жаргон, а и не мисля, че той вече съществува. Поне не така, както го описва отново Свинтила или неговият приятел Петко Войников, публикувал през 1930 г. „Тарикатско-български речник“ — този жаргон на кореняците софиянци, поемащ и преработващ всякакви притоци... Не, мисля, че не, че той вече не съществува. Т.е. жаргон има, но той едва ли може да бъде наречен собствено софийски.

Коя е любимата ти улична храна в София?

Дюнер, макар понякога в събота сутрин да си правя разходка до Женския пазар, за да закусвам с топъл лахмаджун. Но не кой да е дюнер, а дюнерър на Фреди. За познавачите на софийската храна няма нужда да обяснявам кой е Фреди. За другите – нека научат. Фреди имаше по едно време дюнерджийница на „Екзарх Йосиф“, ходих при него, след като наплива е преминал около 14-15 часа. Тогава той готвеше за себе си и за семейството си и аз бях гост там. Беше невероятно, разказвахме си невероятни истории, хапвахме и се смеехме – това е преди около 10 години. После той си направи ресторант около Женския пазар, но някак не е същото... 

Какво би променил в града?

Вече е късно за такъв въпрос. Ако ми го беше задал в началото на 90-те години - категорично бих казал: нищо! Когато бях на 8-9 години, разрушиха града, в който живеех – буквално, просто го разрушиха, изцяло. С всичко, което ми беше близко и познато, със старите красиви къщи и дворове, оградени с метални решетки от ковано желязо и т.н. Това беше огромна травма за мен. Израснах сред перманентно строителство и ремонт... Когато дойдох и се настаних в София в края на 80-те години, бях очарован - в още по-грандиозен мащаб заварих това, което бях загубил. Бях като омагьосан, обикалях с часове, дни наред, улиците около Женския пазар, с лющещите се фасади и орнаменти, с разнообразието от мазилки, с вътрешните дворове и т.н., по протежение на „Екзарх Йосиф“ и „Искър“, мястото, където по-късно стана дома ми. Мисля, че Бил Брайсън описва София от времето на социализма с цялата запуснатост и мизерия, но накрая казва, че все пак по всичко личи, че това е един пар екселанс европейски град. Като резерват, хербаризиран... Не ни стигнаха културата, силата и волята да запазим, поддържаме и възстановим тази София. Прекалено алчност, корумпираност и много глупост... Иначе, по-прагматично: бих премахнал външните климатици и пластмасовите реклами, поне това... И то няма да е малко.

В кой месец от годината София ти изглежда най-красива и най себе си? 

През зимата, сутрин, когато е навалял сняг.