Здравка Евтимова е сред най-големите имена в българската литература. Нейните разкази са преведени в повече от 30 държави по света, сред които и Китай. За тях Евтимова е носителка на редица награди.
Още: Марина Цекова: Телевизията е като жив организъм
Още: Мак Маринов: Най ме е страх от дълбочините на човешкото падение
През 2005 г. нейният разказ „Васил” беше избран сред десетте разказа от цял свят, спечелили конкурса на радио BBC Лондон, а десет години по-късно друг неин разказ – „Рядко“, беше включен в антологията „Най-добра европейска проза за 2015 г.“ на американското издателство Dalkey Archive Press.
За нея думите са като цигарата за пушача - не може без тях. Разказите й често ни разплакват и дори замислят.
Още: Софийски разходки: Иво Танев
Още: Живот и компас: Как пътува... Владо Карамазов
За целия процес на писането и вдъхновението разговаряме със Здравка Евтимова. Ето какво ни сподели тя:
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Проф. Атанас Атанасов: В живота бих искал да бъда незабелязан
Още: Къде е границата между културата и комерсиалното: Бистра Окереке в Студио Actualno (ВИДЕО)
Г-жо Евтимова, помните ли кога се обърнахте към писането за първи път?
Този въпрос въпрос ми е наистина труден, защото в ума ми винаги са се въртели най-различни истории от съвсем малко дете. Както преди, така и сега не е нужно да ги записвам. Като малка обичах да се разхождам по улиците и да гледам прозорците, когато е тъмно, вечер. Много често се забавлявах, като си представях кой живее там, какво си говорят хората. Къщата ми навява мисълта за хората, които биха населявали такива стаи. И тогава, както и сега удоволствието е същото. Дори сега става още по-голямо, може би защото познавам повече хора.
Още: Живот и изкуство: 5 любими произведения на... Мария Сапунджиева
Още: За майките и дъщерите с любов (ВИДЕО)
То е нещо естествено. Писането никога не е носело финансови резултати, което го прави още по-мечтано и жадувано. По този начин пишеш това, което усещаш, без да ти диктува някой и без да се приспособяваш към нещо.
Цялото интервю вижте ТУК.
