Всеки от нас изгражда и променя своя списък с любими книги спрямо периода от живота си и настроението. Но със сигурност има няколко книги, които са най-важните за нас и са ни спасявали в трудни моменти или радвали в най-щастливите. Онези, които винаги ще стоят на лавицата.
В рубриката "#Любими книги на..." днес за любимите книги и защо са ценни за него говори актьора Марин Рангелов.
Ето какво ни сподели той:
Още: 5 най-важни песни за актьора Марин Рангелов
„Немили-недраги“ от Иван Вазов
Любимата ми повест. Запознах се с нея, докато я изучавахме в училище. Иван Вазов успя да ме въвлече в света на тези силни герои още с първата страница. След няколко на брой прочитания на книгата - от корица до корица и буквално наизустяване на любимите ми глави от нея, разбрах, че има и театрална постановка по повестта в Народния театър. Бях на 8 години, когато гледах „Хъшове“ за пръв път. Никога няма да забравя, че след постановката бях толкова пленен от магията на театъра, която дава истински пълнокръвен живот на текста, че видях бъдещето си като актьор.
„Клетниците“ от Виктор Юго
Роман-шедьовър. Велика история, построена така, че да накара читателя да изпита всички възможни емоции и да се постави на мястото на героите. Жан Валжан - какъв герой само! Екранизацията на романа от 2000 година с актьорите Жерар Депардийо и Джон Малкович в ролите на протагонист и антагонист, също е страхотна и заслужава да се гледа.
Още: 20 бързи въпроса към актьора Марин Рангелов
„Хобит“ от Дж. Р. Р. Толкин
Ако за момент мога да се пренеса във въображаема земя от някой фентъзи роман, без да ми мигне окото, ще избера „Хобит“ на Дж. Р. Р. Толкин. Толкова магичен разказ и уникални герои може да се срещнат рядко. Именно с този роман и илюстрации към него се дипломирах като илюстратор в Художествената гимназия „Илия Петров“.
„Време да убиваш“ от Джон Гришам
Най-добрият трилър-роман, който съм чел и до ден днешен. Много силна и тежка история, след която оставаш безмълвен. Първо обаче гледах филма по книгата с режисьор Джоел Шумахер и Матю Макконъхи в ролята на адвокат Джейк Тайлър Бриганс. Толкова харесах филма, че веднага след това прочетох книгата. Спомням си, че докато учех актьорско майсторство в НАТФИЗ, имахме задача да драматизираме част от роман. Аз смело предложих финала на „Време да убиваш“. Моят професор Стефан Данаилов се двоумеше дали да ми даде зелена светлина и ме попита: „И какво, Маринчо, ти Матю Макконъхи ли ще играеш?“, казах:
„Да, Мастър.“ Изиграх го.
„Зелени светлини“ от Матю Макконъхи
През последните няколко години чета предимно автобиографични книги. Историята на един от най-любимите ми актьори, Матю Макконъхи, разказана по негов уникален начин, ме накара да погледна по-философски над живота. Книгата носи заглавието „Зелени светлини“, защото това е метафора за живота и светофара, който е пред нас целия ни живот. Не винаги цветовете червено - спри, жълто - намали и зелено - тръгни, означават точно това. Зависи от житейската ситуация, но е въпрос на интерпретация и гледна точка, през каква призма ще пречупиш случващото се. Може би и защото съм актьор и в живота, особено когато Матю започвал кариерата си, виждам доста сходства със самия себе си.
Интервю на Илиана Симеонова
