„Анимационерите“ и Гурко са лесни да бъдат обичани. Музиката, която правят, няма нищо общо с нищо друго – и то в добрия смисъл. Малко им се сърдим, че не са толкова активни, но когато са – успяват да избухнат, я с нов албум, я с концерт (не ги пропускайте на 25-и август в Кино Кабана). Освен да слушаме музиката му, е много приятно и любопитно да слушаме и самия Гурко (както и по радио Z-Rock, сутрин) – ето ви за доказателство интервю, в което щъкат кръвни групи, откровени метъли, автомобилни речитативи, гръцки гугутки и неизбежни мъки:
Нека още в началото да изясним кое е онова, което ти е писнало да го говориш, да го обясняваш – така ще може да го избегнем в този разговор.
Не мисля, че има такова нещо. Поне не се сещам. Плюс това – ако нещо ми писне, просто започвам да го модифицирам, да си доизмислям и да си правя майтап. Като съм в някаква серия от интервюта по някакъв повод – дали албум или концерт, и ми се налага да говоря едно и също много пъти, неща като творчески планове, да очакваме ли изненади, концерти и т.н. Ако няколко пъти съм отговарял сериозно на тези въпроси, в някакъв момент спирам и започвам алтернативно. Измислям си някакви тъпотии, поне на мен да ми е весело и интересно, и естествено, няма нищо общо с истината. В някакъв момент става ясно, че си измислям. Така ми се струва по-уважително и по-щадящо към човека, който ме интервюира, вместо да съм отегчен киселяк.
25 години „Анимационерите“. Но колко от тях общо сте били активни като група? Има ли примерно 7 години?
Много малко време сме били активни. Най-вероятно няма и 7. Адски ме е яд за периода след втория албум, защото мина много безхаберно. Бяхме набрали някаква инерция с албума. Помежду си бяхме в добри отношения. И нищо! Просто ей така спряхме да се занимаваме.
Споделяли сте, че имате различия и понякога разправии кои и чии парчета да вкарате в албум?
Да, случвало се е... Но основният казус е в каква посока да се развива дадено парче, как да звучи. Цецо, например, е оборудван като звяр – има адски добри машини, синтезатори, супер адекватен за звук и съвсем естествено той си дърпа към електронно звучене. Аз пък усещам как на тези по-напреднали години ме влече към по-акустични неща, към по-рок неща, към кънтри дори. Заека е някъде по средата и като че ли най-близо до истината. Така или иначе ще влезем в творчески процес скоро, ще опипаме почвата, ще се подушим, да видим кое парче накъде ще тръгне, но имам спомен от предните албуми, че не е съвсем лек процес. Струва ми се обаче безценно това, че към момента много добре се разбираме, обичаме се и се кефим на това нещата да стават без напрежение.
