Антон Димитрачков е актьор, който завършва класа на доц. Снежина Петрова в НБУ със специалност "Актьорство за драматичен театър". Той има множество роли зад гърба си. Някои от тях са в
представлението "Пер Гюнт" в "Театър София" с реж. Катя Петрова, "Чиста игра" по "Обругаване на публиката" на Петер Хандке с реж. Живко Гущеров, "Common People" реж. Василия Дребова, "Медея" реж. Десислава Шпатова, "Вишневите хора" по "Вишнева градина" на Антон Чехов с реж. Марий Росен и други.
Взима участие и в танцовите представления "SHIFT" с хореограф Емилия Тончева, "Стравински и Шанел" с хореограф Маргарита Градечлиева и "изМИСЛЕНи" с хореограф Анна Пампулова.
Участва във филма "Блок" на режисьора Тодор Мацанов, в който той дебютира с роля в пълнометражното кино.
Свързахме се с него, за да разберем какво ще ни сподели в новата рубрика "20 бързи въпроса към ...":
Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.
Балансът между периодите, в които има изключително много работа и тези, по време на които търсиш следващите проекти.
Най-вредният и най-полезният ви навик?
Най-вредният ми навик със сигурност е зависимостта към новите технологии. Най-полезният ми навик е винаги да подранявам…понякога с много.
Ценностите, в които вярвате най-силно?
Вярвам в доброто и справедливостта и в нормата, че всеки може да постигне целите си, ако е достатъчно отдаден и работлив.
Как ще обясните това, което правите, на седемгодишно дете?
Работата ми се изразява в това, че можеш да си всеки и всичко и да си там, накъдето те отведе въображението.
От галапремиерата на "Блок", която от 31.03 тръгва в кината
Пет книги, които са задължителни на лавицата?
Пиеси на Чехов, “Майстора и Маргарита”, “Пътеводител на галактическия стопаджия”, “Маймуната”, “Пипи Дългото чорапче”.
Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?
Все не ми остава време да се науча да рисувам. Също така винаги ми се е искало да стана археолог заради Индиана Джоунс, разбира се. Ще се радвам да участвам в някоя археологическа разкопка. Или пък да стана доброволец в зоопарка и да опозная животните повече.
Какво се промени в страната към по-добро и какво ви радва тук?
Промени се това, че в последните години се обръща повече внимание на независимия сектор, въпреки че все още не достатъчно много. Радва ме, че се вижда глад за театър и изкуство в публиката и залите са пълни.
Най-важният съвет, който сте пренебрегвал?
Да съм емоционално открит.
Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? И какво щяхте да ги попитате?
Тарантино, Тим Рот, Мия Гот, Флорънс Пю, Рики Джервейс - няма да ги питам нищо конкретно, ще ги събера на вечеря и ще им сготвя джолан.
Кой ви е по-симпатичен: безотговорният бохем или неспасяемият работохолик?
Най-добре бих се разбрал с комбинацията от двете - с бохема работохолик.
Нещото, което ви изкарва извън нерви?
Когато някой закъснява.
Най-хубавият начин за прахосване на времето?
Гледане на хубав филм.
Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?
Надявам се, това, което ни очаква, да е като от някоя романтична фантастика с много извънземни от различни галактики.
Какво никога не прощавате?
Досега не ми се е случвало да не простя на някого.
Градовете, които винаги са в сърцето ви?
Този Самоков от детството ми.
От галапремиерата на "Блок", която от 31.03 тръгва в кината
Кое е нещото, което ви вълнува най-много в момента?
На първо място, щастието на близките ми и някъде до него да се развивам професионално.
По какво познавате, че някой е "ваш човек"?
Когато можем да се забавляваме заедно.
Масова мания, която никога не сте разбирали?
Продължавам да не разбирам, когато някой създава фалшива представа за живота си в социалните мрежи.
Какво с времето се отказахте да правите?
Отказах се от това да се променям заради хората, да опитвам да се нагодя към всеки. Открих, че да искаш да се харесаш на всекиго, е безсмислено и невъзможно.
Цитатът, който ви ръководи най-много?
„Енергията и постоянството побеждават всичко“ - Бенджамин Франклин.
Интервю на Илиана Симеонова
