Унгария е възобновила преговорите с Русия и Сърбия за изграждането на нов газопровод с мощностите на нереализирания Южен поток, заяви днес пред агенция МТИ унгарският министър външните работи и търговията Петер Сиярто.
Планът за изграждането на новия газопровод е много реалистичен и „правителството на Унгария, веднага щом може, ще започне преговори със зам.-председателя на ЕК по въпросите на енергийния съюз (Марош Шефчович) и България”, каза Сиярто.
Министърът посочи, че газопроводът няма да минава направо през България, а през територията на Турция, а Русия е започнала строителството на подводния участък на проекта „Турски поток” през Черно море.
Сиярто каза, че Русия заявява, че е готова да изпълни проекта, а „в Унгария и Сърбия има всичко необходимо за началото на строителните работи, тъй като там още работят съвместни предприятия, създадени за надзор на строителството на газопровода „Южен поток”.
„ЕС не може да има валидни аргументи срещу такъв газопровод. Той изрази опасения относно „Южен поток”, тези опасения може да са валидни и за „Северен поток 2”, но ЕК не е казала нищо срещу последния проект”, подчерта унгарският министър.
За "Южен поток"
Проектът за газопровод "Южен поток" беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз. Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа, на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до гр. Варна. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на "Южен поток" на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа.
Очакваше се експлоатацията на тръбата да започне в началото на 2016 г., когато да потекат първите количества газ. При пълен капацитет четирите тръби трябваше да доставят 63 милиарда кубически метра природен газ годишно.
За осъществяването на проекта за морски газопровод през Черно море бяха необходими инвестиции в размер на няколко милиарда евро. Точната цена трябваше да бъде определена след приключване на проектирането, въз основа на резултатите от проведените основни търгове за доставка на тръби, нанасяне на защитно покритие, полагане на тръби и логистика. Една от цифрите, които се споменава, е 15,5 милиарда евро.
След избухването на украинската криза през пролетта на 2014 г. международната обстановка се усложни и стана неблагоприятна за реализацията на газопровода.
На 1 декември 2014 г. при посещението си в Анкара руският президент Владимир Путин съобщи, че в настоящите условия Русия няма да реализира проекта "Южен поток" и стартира преговорите за "Турски поток", който щеше да минава през южната ни съседка. През 2015 г. "Южен поток" опита да се превърне в „Турски поток”, но не можа. Заради свалянето на руския самолет Су-24 на границата със Сирия Москва и Анкара спряха преговорите за газопровода "Турски поток". В началото на декември 2015 г. Русия обяви, че проектът за газопровод „Турски поток“ е спрян.
