През последните дни турският президент направи редица остри изявления. Някои от тях засегнаха Макрон, с идеята му за „просветения ислям“, когото Ердоган посъветва да си лекува психиката, и германците, които направиха обиск в берлинска джамия. Турският лидер се нарича защитник на мюсюлманите и заплашва Европа с дезинтеграция заради отношението й към последователите на исляма. ЕС разбира заплахата и открито нарича действията на Ердоган „разпалване на омраза“, пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса от агенция Фокус.
„Макрон се нуждае от лечение на психиката си“, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Така той коментира намерението на колегата си Еманюел Макрон да организира във Франция структура, която ще създаде „просветен ислям“. Според самия Макрон ислямът в републиката трябва да бъде освободен от чуждо влияние и трябва да се засили контролът върху финансирането на джамиите, което ще позволи да се избегне радикализацията на местната младеж.
Ердоган обаче вижда в това „откриване на фронт срещу мюсюлманите“. „Какво не му харесва на Макрон с исляма и мюсюлманите? Фактът, че държавният глава се отнася по този начин с милиони мюсюлмани в страната си, е преди всичко загуба на контрол над разума“, каза турският лидер. Според него всяка враждебност към исляма в Европа е враждебност и към турците, защото за жителите на западните страни „мюсюлманинът е турчин, а турчинът е мюсюлманин“.
Освен това Ердоган осъди последните действия на германската полиция в джамия в Берлин. По време на обиските 150 служители по сигурността, облечени в маски и ботуши, се разхождаха по молитвени килими по време на сутрешния намаз (молитва). „С подобни атаки срещу правата на мюсюлманите, които са граждани на европейски страни, европейският фашизъм навлезе в нова фаза. Ако не се излекуват възможно най-бързо, тогава такава болест ще унищожи Европа отвътре“, цитира РИА Новости думите на Ердоган.
И ако досега Берлин пренебрегваше изявленията на турския лидер, а Брюксел дипломатично призоваваше Ердоган да „спре опасната спирала на конфронтация“, Париж почти веднага отзова своя посланик от Анкара, нарече обидите срещу Макрон неприемливи и поиска Ердоган „да промени политическия си курс, защото е опасен във всички отношения“.
По-късно френският външен министър се застъпи за Макрон. Осъждайки изявлението на турския президент, Жан-Ив льо Дриан припомни, че Анкара не е реагирала на неотдавнашното убийство на френския учител Самуел Пати от етническия чеченец Абдула Анзоров. Нещо повече, турските власти започнаха „кампания на клеветничество и омраза срещу Франция“ с цел „да разпалят омраза срещу нас и сред нас“.
По този начин отношенията между Франция и Турция са „развалени магистрално“, казва Алексей Пушков, ръководител на Комисията по информационната политика на Съвета на федерацията. Според него „Ердоган играе рискована игра“ и не за първи път напада лично Макрон. Той ту му поставя диагноза „мозъчна смърт“, като играе на прочутата фраза на Макрон за НАТО, ту го съветва да се грижи за психичното си здраве. „Следователно реакцията на Париж под формата на отзоваване на посланика е логична“, отбелязва Пушков.
Според сенатора турският президент се държи по този начин не само защото „чувства силата си“, но и защото „чувства слабост или липса на противодействие от страна на другите играчи“. „Но тактиката на едновременното изостряне на много фронтове в крайна сметка не е носила успех на никого. Следвайки този път, Ердоган рискува да загуби баланса между решителността, изисквана в политиката, и необуздания авантюризъм“, предполага политикът.
Междувременно експертът на клуба „Валдай“, професор на Държавния университет в Санкт Петербург Станислав Ткаченко смята изявлението на Ердоган към Макрон за „катастрофа на дипломацията и поражение на Турция“. „Това предполага, че той се чувства несигурен и губи търпение. Може би той губи вяра, че Турция ще успее в Сирия, Либия и Нагорни Карабах. В противен случай той щеше да мълчи или щеше да се ограничи до кратки общи фрази“, каза Ткаченко пред вестник „ВЗГЛЯД“.
В същото време експертите отбелязват, че през последните години Ердоган успя да се скара не само с Франция и САЩ, но дори и с Германия и Китай, което не може да се каже за отношенията на турския президент с лидерите на Русия и Великобритания. „Интересно е, че на срещата на Валдайския форум президентът Путин направи допълнително изявление за Ердоган, наричайки турския си колега гъвкав човек, с когото може да се постигне съгласие. Най-вероятно Москва е уверена, че въпреки зигзаговете във външната политика, Турция остава отговорен играч, който не надхвърля това, което държавата може да си позволи, считайки се за партньор на Русия“, обясни политологът.
В същото време на Турция й се разминават много неща заради членството в НАТО. „Очевидното дисидентство на Ердоган не засяга статута на Анкара в Алианса. Дори закупуването на системи за противовъздушна отбрана С-400, въпреки всички заплахи от Вашингтон, все още не е довело до санкции“, казва Ткаченко.
„Турция се намесва в конфликти в Сирия, Либия, Карабах, заплашва Европа с бежанци, едностранно променя статута на Източното Средиземноморие, извършва икономически дейности в чужди териториални води, но международната общност приема това“, отбелязва генералният директор на Руския съвет за международни отношения Андрей Кортунов пред вестник „ВЗГЛЯД“.
„Обиждайки Макрон, Ердоган се стреми да изглежда като защитник на всички мюсюлмани. Той все повече се отдалечава от светското наследство на Ататюрк и се бори със Саудитска Арабия за влияние поне върху сунитската част на ислямския свят. Следователно думите му не са сигнал към Макрон или Франция, а провокативен сигнал към всички мюсюлмани, че няма да позволи на западните политици да изкривяват или критикуват религията“, обяснява политологът. Между другото, някои страни в Близкия изток вече започнаха да бойкотират френските стоки.
Що се отнася до нежеланието на Турция да се кара с Лондон, експертите посочват, че след Брекзит Великобритания все още не е формулирала нова концепция за външна политика, заради което Анкара не смята за необходимо да влиза в конфликт с „Мъгливия Албион“. Освен това наскоро британското разузнаване MI6 беше оглавено от Ричард Мур, професионален разузнавач и дипломат, който има дългогодишен стаж в Турция (включително като британски посланик в Анкара) и добри лични отношения с Ердоган.
„Президентът на Турция е емоционален човек, за когото са важни не само националните интереси, но и личните обстоятелства. Например медиите често пишат, че британският премиер Борис Джонсън има турски корени. Може би на този фон турският лидер разви известна симпатия към Лондон. Но Макрон, от гледна точка на Ердоган, е момче от епруветка и политик от различно поколение, което не може да поучава турския президент за живота“, обяснява Кортунов.
В същото време на настоящия етап от развитието на международните отношения Анкара е изключително заинтересована да поддържа партньорски отношения с Москва, твърдят експерти. Допълнително доказателство за това е неделното изявление на Ердоган, че Турция няма да изостави С-400 по искане на САЩ, тъй като „не е племенна държава“. Тук може да се отнесе и доста грубия призив на Ердоган към Вашингтон да „не закъснява с налагането на санкции“ срещу Анкара.
„Ние сме много свързани - това са енергетиката и бизнесът, Сирия, Либия, Южен Кавказ, износът на оръжие. За Ердоган Путин е много по-важен от Макрон, защото тук виждаме сдържаност в оценките и изказванията, въпреки че имаме много разногласия. Но Ердоган е опитен политик, следователно той прекрасно знае с кого може да се скара и с кого - не“, заключи Кортунов.
