Повече свобода за телевизионните оператори при излъчването на реклами и позиционирането на продукти и спонсорство, задължение половината ефирно време да е за европейски продукции и филтри срещу насилието и езика на омразата, предвижда предложено от Европейската комисията актуализиране на правилата на Евросъюза в областта на аудиовизията.
В преразгледаната директива на излъчващите оператори се дава повече гъвкавост по отношение на това кога могат да се излъчват реклами, съобщиха още от Брюксел.
„Общото ограничение — 20 % от ефирното време — се запазва в часовия пояс между 7:00 и 23:00 часа, но вместо по 12 минути на час, както е в момента, излъчващите оператори имат по-голяма свобода да решават по кое време на деня да бъдат показвани реклами.
Излъчващите оператори и доставчиците на услуги по заявка също така ще могат по-гъвкаво да използват позиционирането на продукти и спонсорството, като в същото време ще продължат да информират зрителите, пише Mediapool.bg.
Зрителите, които се дразнят от твърде многото телевизионни реклами, пък ще трябва да могат да превключват на онлайн канали без реклами, които не съществуваха преди едно десетилетие.
Очаква се всички тези разнообразни мерки да имат положително въздействие върху доставчиците на медийни услуги и да доведат до повишаване на капацитета на тв операторите да инвестират в аудио-визуално съдържание.
Според Еврокомисията трябва да се популяризират европейските филми, да се защитават децата в интернет и да се вземат по-ефективни мерки във връзка със словото на омразата. Предложеният пакет от законодателни мерки предвижда по-строг контрол на пазара на аудио-визуални продукти и интернет търговията.
В момента практиката е различна в европейските страни относно задължителните квоти за национална музика или филми в радио и телевизионния ефир, често доминирани от американска продукция.
Обект на преразгледаната директива са и онлайн платформите за споделяне на видеоинформация, тъй като днес зрителите не само гледат видеосъдържание по телевизионни канали, но и все повече ползват услуги за видео по заявка (като Netflix и MUBI) и платформи за споделяне на видеоматериали (като YouTube и Dailymotion).
"Бих желал онлайн платформите, аудио-визуалният и творческите сектори да бъдат движеща сила в цифровата икономика, а не да ги обременяваме с ненужни правила", коментира Андрус Ансип, заместник-председател, отговарящ за цифровия единен пазар.
"С тези нови правила ние ще подкрепим медийния плурализъм, независимостта на регулаторните органи в областта на аудио-визията и ще гарантираме, че в платформите за споделяне на видеоматериали няма място за подклаждане на омраза", посочи Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество.
Според него целта е гарантиране на еднакви конкурентни условия, отговорно поведение, доверие и равноправие с онлайн платформите за видео споделяния.
Те ще трябва да маркират голямо количество материали, за да се защитят непълнолетните лица от вредно съдържание (като порнография и насилие), а на гражданите като цяло — от подклаждане на омраза. Също така онлайн платформите ще са длъжни да посочват ясно спонсорираните резултати от търсене (съобщение за медиите). Ще се насърчава и борбата с практики като фалшиви или подвеждащи онлайн отзиви.
Европейската комисия предложи и промени в медийното законодателство, което би наложило промени в определянето на състава на Съвета за електронни медии (СЕМ) в България.
"Искаме да подсилим независимостта на медийните надзорни власти", заяви еврокомисарят за цифровата икономика и цифровото общество Гюнтер Йотингер в отговор на въпрос дали предложението на ЕК няма да наложи промени, свързани със СЕМ, доколкото съветът е съставен от членове, определени по квоти от президента и Народното събрание. Освен това обществените оператори БНТ и БНР се финансират директно от държавния бюджет.
Комисията предлага медийните регулатори да бъдат "действително независими от правителствата и индустрията, и да могат да изпълняват оптимално своята роля - да действат така, че аудио-визуалните медии да работят в интерес на зрителите", посочва още Mediapool.bg.
Предлага се също обособяването на група на европейските медийни регулатори, в която да участват съответните власти от всички 28 държави в ЕС. Съществуването на тази група ще залегне в европейското законодателство. Групата ще оценява кодексите за поведение в сектора и ще консултира комисията.
