Френският парламент отхвърли предложения вот на недоверие за правителството.Срещу кабинета на президента Франсоа Оланд гласуваха 246 депутати, при необходими 288 гласа.
Процедурата беше инициирана от дясната опозиция. Депутатите от Републиканската партия след като в сряда премиерът Мануел Валс обяви, че правителството ще въведе без парламентарно одобрение законодателните промени в трудовия кодекс, които предизвикаха огромно обществено недоволство.
Както се очакваше, депутатите от Социалистическата партия на Оланд не подкрепиха предложението на опозицията, съобщи ТАСС.
Протестни демонстрации, свикани от профсъюзи и студентски организации, имаше и днес в няколко големи френски града, сред които и столицата Париж.
Трудовите реформи са част от пакет от мерки, с които правителството на президента-социалист цели изпълнение на основното му предизборно обещание за намаляване на безработицата в страната. Година преди следващите президентски избори Оланд е един от най-непопулярните лидери в съвременната история на страната.
За промените в трудовия кодекс няма необходимата парламентарна подкрепа, а срещу приемането им се обявиха и част от депутатите на Социалистическата партия на Оланд, посочва още БГНЕС.
Министрите одобриха използването на член от конституцията, който позволява прякото въвеждане на промените от президента. Това политическо средство се търси за втори път през мандата на настоящия президент, като предишния път отново ставаше въпрос за либерализация на определени икономически дейностни, които мерки трудно могат да бъдат възприети като социалистически.
Същевременно, според републиканците на бившия президент Никола Саркози, „либерализацията” на трудовия кодекс не е достатъчна, а правителството е направило прекалено много отстъпки с протестиращите.
Локални и глобални протестни движения
Трудовите реформи срещат неодобрение на няколко нива.
Според профсъюзите мерките ще доведат до срив в работническите права, а някои студентски и ученически организации виждат провал в създаването на „истински” работни места за младите.
Реформите обаче провокираха активизацията на далеч по-дълбоки леви политически движения в страната, включително такива с анархисти и антиинституционален характер. За разлика от профсъюзите, те не само оспорват легитимността на промените в трудовия кодекс, разглежгдани като покровителство за бизнеса, а критикуват цялостния характер на политическия процес и обществения договор заради върховенството на неолибералните икономически доктрини в тях.
Израз на тези настроения станаха нощните протести „Nuit Debout” (Будни цяла нощ, още превеждано Будна нощ и Нощна стража), при които от края на март насам се окупират централни площади в големи градове. Те включват в себе си асамблеи на участието, при които на всеки присъстващ се дава думата посредством микрофон, както и други форми на колективно действие.
Общото недоволство доведе до редица демонстрации, в които се включиха организирано и привърженици на Социалистическата партия на Оланд. При много от тях, като тази на Международният ден на труда през отминалата неделя, се стигна до сблъсъци с полицията и арести.
Едновременно исканията и идеологическата платформа на „Будна нощ” срещат все повече сподвижници в световен мащаб. Движението обяви 15 май за международен ден на съпротивата, като протести се очакват по цял свят, в това число и в София и Варна.
„Между социалните движения по всички кътчета на Земята има много общо - от безработицата до диктата на финансовите пазари, разрушаването на природата до войните и нетърпимите неравенства.
Съпротивата ни към системата, базирана на конкуренция и индивидуализъм, се изразява в солидарност, демокрация на участието (пряка демокрация) и колективна дейност", гласи призива на „Будна нощ”.
