Опасността за Полша се крие в Берлин и Брюксел. Това предупреди Адам Глапински, ръководителят на Полската централна банка, в интервю за вестник "Gazeta Polska".
Полша върви към рецесия, валутата ѝ губи стойността си, а инфлацията е сред най-високите в ЕС, но ръководителят на централната банка на страната има други опасения.
Германия се стреми "да си върне под някаква форма бившите си земи, които сега са в границите на Полша, и да подчини целия този пояс от държави между Германия и Русия", каза Глапински, визирайки териториалното уреждане след Втората световна война, при което някои източногермански територии бяха предадени на Полша. Промяната на границата отдавна е приета от германските правителства.
"От една година се говори, че задачата, поставена от Брюксел пред Туск, не е само той да свали съществуващото правителство на Полша и да насочи страната ни към еврозоната", каза Глапински. "След като тези задачи бъдат изпълнени, Туск трябва да се върне в Брюксел, да стане ръководител на Европейската комисия и да продължи ускорените усилия за изграждане на европейска държава."
"Всичко това е част от по-широка схема на Берлин за упражняване на контрол над континента", предупреди Глапински, близък приятел на фактическия лидер на Полша Ярослав Качински и ръководител на Националната банка на Полша от 2016 г. насам. В по-ранно интервю Глапински заяви: "Туск беше изпратен с план за включване на Полша в германската европейска империя".
Туск не е фен на Глапински и се закани, че ако опозицията спечели следващите избори, Глапински ще остане без работа, като заяви, че е бил неправомерно назначен за втори петгодишен мандат по-рано тази година.
"Адам Глапински е не само некомпетентен. Адам Глапински е не само неприличен в това, което прави. Адам Глапински е и незаконен", заяви Туск на партиен митинг миналия месец.
Но засега Глапински твърдо ръководи Националната банка на Полша и твърди, че Европейската комисия е в сговор с Германия и действа срещу националистическото правителство на Полша, ръководено от партията на Качински "Право и справедливост" (PiS). Глапински твърди, че това е причината ЕС да не изплати 35 млрд. евро под формата на заеми и безвъзмездни средства по линия на фонда на блока за възстановяване от пандемията.
Брюксел твърди, че за да получи парите, Полша трябва да изпълни договорените "етапи" и да отмени промените в съдебната система, които се разглеждат като поставяне на системата под политически контрол, но Глапински и поддръжниците на PiS твърдят, че Комисията играе политика.
"ЕС иска да даде тези пари на следващото правителство", каза централният банкер. "Това, което особено дразни Брюксел и Берлин, е, че Полша е толкова успешна страна", добави той.
"Това, че имаме суверенна централна банка, собствени пари - злотата - и динамичното ни икономическо развитие, ги дразни най-много", каза Глапински. Полша се съгласи да приеме общата валута при присъединяването си към ЕС през 2004 г., но сегашното правителство иска да се придържа към злотата.
Според "Политико" последните данни показват, че икономиката на Полша не е динамична. Статистическата агенция на Полша съобщи, че през второто тримесечие на тази година БВП е нараснал с 5,2% на годишна база, което е спад спрямо 8,5% през първото тримесечие. Според Евростат спадът от 2,3 % на тримесечна база поставя Полша на дъното на класацията на икономиките в ЕС.
"Икономическата активност се забавя. Може би все още не е извънредна ситуация, но има осезаемо забавяне на растежа", пише Збигнев Мачин, главен икономист на конфедерацията на работодателите Lewiatan.
Новината доведе до понижение на злотата спрямо долара и еврото. Досега през тази година полската валута е поевтиняла с 14% спрямо долара и с 3% спрямо еврото.
Мачин прогнозира, че икономиката ще продължи да се забавя, което създава проблеми за централната банка. Тя закъсня да започне да повишава лихвените проценти, когато инфлацията започна да се покачва миналата година; референтната лихва на банката е 6,5 %, докато годишната инфлация достигна 15,5 % през юли.
Но неочаквано рязкото забавяне на растежа означава, че всяко по-нататъшно повишаване на лихвените проценти може да задълбочи рецесията.
"Всичко това означава, че става все по-трудно да се разчита на по-нататъшно повишаване на лихвените проценти в Полша", заяви пред Полската агенция за печата Пьотр Поплавски, икономист в полската ING Bank.
Липсата на милиарди евро от ЕС, забавящата се икономика и високата инфлация представляват потенциални трудности за PiS, докато партията се подготвя за парламентарните избори през следващата година.
Тъй като Брюксел и Берлин засилват натиска върху Варшава, залогът е огромен, каза Глапински.
"Трябва да упорстваме, да побеждаваме, да поддържаме злотата, да поддържаме патриотично правителство, за да можем след 10 години да седнем на масата с германците, французите, италианците и всички останали страни като равни", каза той, пише БГНЕС.
ОЩЕ: Полският премиер обвини ЕС в империалистическо поведение
