Възможно ли е Гренландия да се превърне в новия гравитационен център за глобалния бизнес? Затоплящият се климат и топенето на ледниците правят региона все по-достъпен, а това, както се вижда в последните месеци, привлича интерес, например, от страна на Съединените щати, но не само. Американският президент Доналд Тръмп вече обяви плановете си за Гренландия, примамен еднакво както от геополитическите й преимущества, така и от богатите суровини, които се крият на острова.
Германският политолог Ебе Волквардсен, който работи в университета в столицата на Гренландия - Нуук, пояснява, че островът се нарежда на второ място в света след Китай по запаси на редкоземни метали. По думите му, Гренландия е заинтересована от разработването на тези ресурси, но не може да го направи сама, тъй като се нуждае от чуждестранни инвестиции и опит, пише германското издание Bild.
Под леда на Гренландия, на площ шест пъти по-голяма от територията на Германия, има огромни запаси от минерали - злато, рубини, редкоземни елементи и много други, които са широко търсени в технологиите, а също така ще бъдат много необходими и при производството на зелена енергия.
Но една от основните пречки пред добива им е липсата на инфраструктура. Поради суровия климат в Гренландия почти няма пътища: дори в столицата е невъзможно да се кара повече от десет километра.
Дания обвини САЩ, че оказват натиск над Гренландия
"Добивът тук е много скъп. Първо трябва да се построят пътища и пристанища. Така че засега тук се добиват само рубини, сапфири и анортозит, който се използва за производството на алуминий", казва Волквардсен.
Друг проблем са рисковете за околната среда. Неотдавна австралийска компания, която проучваше залежи в Гренландия, съобщи за заплахата от навлизане на уран в атмосферата, поради което се наложи проектът спешно да бъде спрян.
САЩ поискаха Гренландия на всяка цена и обвиниха Дания, на острова се уплашиха от Тръмп (ВИДЕО)
