Терористичните атаки в Барселона предизвикаха редица коментари за широката роля в сигурността, която Европа може и трябва да играе.
Много от предлаганите решения не взимат предвид реалността на подобряващи се контратерористични усилия, докато други просто са остарели, като се има предвид неотдавнашното развитие на тези усилия.
Борбата срещу тероризма в Европа традиционно е отговорност на отделните държави-членки на ЕС, като сигурността се разбира като строго национална прерогатив. Но Европейският съюз като цяло вече е истински актьор в областта на управлението на транснационалните заплахи.
Тероризмът е отдавнашен проблем в Европа и по този начин е източник на безпокойство във всички държави-членки. От 2001 г. насам повече от 2 400 души са загинали при терористични атаки в Европа, а докладът на Европол от 2016 г. показва, че броят на арестуваните лица за тероризъм се е увеличил повече от пет пъти в периода между 2011 г. и 2015 г.
Въпреки че докладът от 2017 г. показва намаляване на броя на атаките (226 през 2014 г., 211 през 2015 г., 142 през 2016 г.), тероризмът продължава да бъде смъртоносен, а през миналата година - със 142 смъртни случая.
Тази година вече имаше още една смъртоносна атака с нападенията през август в Испания - 16 души загинаха и повече от 100 бяха ранени.
Европейските усилия едва ли са видими, но реални
Ролята на Европейския съюз в борбата срещу тероризма се е увеличила в продължение на 15 години на нападение след нападение (Ню Йорк през 2001 г., Мадрид през 2004 г., Лондон през 2005 г.). След атаките в Париж през 2015 г. ролята на Франция също се увеличи значително.
Поредицата от неотдавнашни атаки – включително в Ница и Берлин през 2016 г. и Стокхолм, Лондон и сега Испания през 2017 г. - породиха опасения сред лидерите на ЕС за важността от запазването на сигурността на върха на дневния ред на ЕС. Но усилията и напредъкът, които са били направени, макар и често невидими за обикновените граждани, са забележителни.
В началото на 2016 г., европейската агенция, специализирана в полицейското сътрудничество, Европол, откри Европейския център за борба с тероризма, който улеснява обмена на информация и помага за управлението на Европейската система за данни за бомбите (EBDS). Тази платформа, която предава информация за инциденти, включващи употребата на взривни вещества, е доказала своята приложимост при последните събития.
В известен смисъл, Европол е близък до нож от швейцарската армия, предоставящ редица услуги.
В случай на атака, екипът за реагиране при извънредни ситуации (EMRT) става на разположение на държавите-членки. Експертите на Европол бяха разгърнати след нападенията в Париж през 2015 г. и допринесоха за разследването. Някои от тях бяха разположени директно на място, с цел предоставяне на бърза помощ.
От недостиг на данни до изобилие от информация
След създаването на Европол през 1995 г. структурата му често страда от хронична липса на данни. Страните-членки на ЕС не са склонни да споделят чувствителна информация и биха направили това само в двустранен план, заобикаляйки Европол.
Положението започна да се подобрява в края на първото десетилетие на 2000 г., а атаките през 2015 г. в Париж доведоха до качествен и количествен скок. Докладът за напредъка на Европол през 2016 г. разкри, че агенцията вече има противоположния проблем - многобройни данни.
В доклада се посочва 20-процентно увеличение на броя на оперативните съобщения, обменени до 2014 г., и увеличение с повече от 60% в базата данни на Информационната система на Европол (EIS). Броят на лицата, за които е известно, че са чуждестранни екстремисти и са регистрирани в базата данни на Европол, се е увеличил шест пъти между 2015 г. и 2016 г.
Предизвикателството е, следователно, да се управлява огромно количество европейска информация, широко разпространена и широко консултирана.
Например, докладът на Европейската комисия от декември 2016 г. показва, че през 2015 г. 2,8 милиарда пъти са били проведени консултации с Шенгенската информационна система чрез полеви услуги - милиард пъти повече, отколкото през 2014 г.
Разделянето на тази информация в момента е основният въпрос, поради наличието на бази данни на ЕС, работещи в силози.
Повишаване на координацията
Обновената стратегия за вътрешна сигурност за периода 2015-2020 г., одобрена през юни 2015 г. от 28-те министри на вътрешните работи на ЕС, подчерта важността на засилването на обмена на информация и достъпността чрез взаимодействие на базите данни. Доклад от пролетта на 2016 г. на Европейската комисия установи наличните пропуски и недостатъци. Оттогава ЕС направи големи крачки, а 28-те министри на вътрешните работи неотдавна постигнаха съгласие по два ключови проекта:
*Разработване на европейски портал за едновременни изследвания във всички национални системи за сигурност;
*Създаване на общо хранилище за данни за самоличността.
Целта е да се създадат мостове между съществуващите бази данни, а не да се свързват директно помежду им. Последното би било не само тежка и скъпа задача, но и деликатна от гледна точка на защитата на данните.
Не е без значение, че през юли Европейският съд изрази своето становище относно споразумението между ЕС и Канада за относно досието на пътниците (PNR), като критикува липсата при него на зачитане на личната неприкосновеност на отделните хора.
Няма съмнение, че проектът за оперативна съвместимост на база данни се движи напред под наблюдението на съдия, за да се обърне внимание на загрижеността за неприкосновеността на личния живот и да се предотврати появата на европейски Биг Брадър в областта на борбата с тероризма.
Взаимната оперативност на базите данни на държавите-членки на ЕС е водещо усилие за повишаване на сигурността на ЕС. Шенгенската зона на ЕС е област, в която пътниците могат свободно да се движат и често се свързва с несигурност. И все пак фрагментацията и недостъпността на данните за сигурността всъщност могат да парализират борбата срещу тероризма.
Реформата на Шенгенската информационна система бе предприета в този контекст. Сред предвидените мерки е въвеждането на специална категория сигнали, изискващи систематични проверки на външните граници за регистрирани лица. Това се базира на изводите от грешките, направени по време на полицейските проверки по време на бягството на терориста Салах Абдеслам от Франция до Белгия след нападенията в Париж през ноември 2015 г.
Работа с националните чувствителности
И така, какво да мислим за европейските усилия за борба с тероризма? Месечният доклад на ЕС от юли 2017 г. за напредъка, постигнат по пътя към "съюз за сигурност", е интересен в няколко аспекта.
Той оценява положително неотдавнашните усилия за укрепване на инструментите за вътрешна сигурност - като съвместен екип за разследване (JITs) и европейска заповед за арест (EAW) - имаща за цел да осигури реална добавена стойност на наказателните следователи в транснационални случаи. Той също така подчертава значението на гъвкавостта при реагиране на бързо променящите се заплахи.
ЕС предпочита да приеме "мрежови" подход, като свързва съществуващите национални органи, а не умножава бюрокрацията. Въпреки че има дебат за възможното създаване на европейска разузнавателна супер-агенция, подходът на ЕС остава прагматичен: да се запази суверенитет и да се направи оптимално функционирането на съществуващата система.
Европейското управление в областта на борбата срещу радикализацията е пример. То обединява националните служители, отговарящи за предотвратяването на тероризма. Актуализираната версия на приетите през юни насоки за борба с радикализацията предвижда по-честа среща на мрежата от национални политици.
Тази мрежа допълва интернет форума на ЕС, предназначен да улесни диалога между публичния и частния сектор по въпроса за онлайн радикализацията или мрежата за радикализиране на информацията (RAN). Тази "мрежа от национални експертни мрежи" публикува подробно проучване през юли относно завръщането на чуждестранни бойци от Близкия изток.
Мрежата от експерти от държавите-членки, специализирани в защитата на уязвимите целеви превози, спортни събития, търговски центрове, училища и т.н. - е още една илюстрация на прагматичния подход на ЕС към борбата с тероризма. Тези усилия бяха резултат от февруарския семинар, организиран вследствие на атаката срещу "Талис" през 2015 г. и бомбените взривове през 2016 г. в Брюксел. Работата на ЕС в чувствителна за държавите-членки област - поддържането на обществения ред при борбата срещу тероризма - се оказа важна, особено след нападенията в Ница миналата година и в Испания тази година.
Държавна отговорност?
Трябва да се отбележи, че трудностите, срещнати в борбата срещу тероризма в Европа, са преди всичко резултат от нагласите на самите държави-членки на ЕС.
В доклада за напредъка към "Съюз за сигурност" се подчертават пречките, пред които е изправен ЕС от много години насам. Някои мерки на ЕС не са въведени изцяло от държавите-членки, като по този начин се намалява тяхната ефективност - например законодателството на ЕС, целящо по-доброто контролиране на взривните вещества. Въпреки че Европейската комисия е предоставила средства за покриване на закъсненията, свързани с разходите по прилагането на законодателството на ЕС, наличните средства не винаги се използват изцяло.
Друг пример е проектът "Prüm", предназначен да улесни обмена на данни за регистрация на превозни средства, пръстови отпечатъци и ДНК данни.
Но докато държавите-членки на ЕС продължават да бъдат дълбоко ангажирани, борбата с тероризма придобива ефективност. Дори и сега ситуацията на Европа в областта на сигурността надхвърля това, което беше преди две години.
Автор: Пиер Бертюле за Newsweek Превод: БГНЕС
