"Национален фронт"? Защо не!

„Национален фронт“? Защо не, още не сме ги пробвали“ – дълго време отхвърляна в селските райони на Франция, сега френската крайнодясна партия „Национален фронт“ пуска корени и там, като според местните жители и опонентите й успехът й се дължи на трудния живот в засегнатите от кризата територии.

„Всички тук страдат. И заради страданието искат радикално решение“. Така Патрик Васьор, продавач на вестници, обобщава разочарованието в селцето Рибмон с по-малко от 2000 жители.

За последните 10 години „Националният фронт“ е подобрил тройно изборния си резултат тук, а тенденцията се затвърди от избирането на президента социалист Франсоа Оланд през 2012 година. След спечелването на 27% през 2012 година партията на Марин льо Пен надвиши 54% по време на европейските избори миналата година. Сега целта й е да извлече от тази подкрепа полза на местните избори на 22 и 29 март. Начело в социологическите изследвания на национално ниво, които й дават шанс за спечелването на 30%, „Националният фронт“ се надява да покори френския департамент Ен, който в контраст с големите градове се превърна в олицетворение на „периферията“ на Франция.

В Рибмон Васьор се въздържа да изразява мнение. Той обаче казва, че „хората говорят само за „Национален фронт“ в магазина му или в съседното кафене, както и на улиците, където къщите се редуват с често безлюдни или затворени магазини.

Районът е встрани от големите пътни артерии, които осигуряват работа в парижкия регион. Нивото на безработицата - 15%, надвишава средното равнище в национален мащаб. Анализът за възхода на крайната десница, профила и мотивите на избирателите отива отвъд разделенията. „Икономиката, липсата на работа и повишаването на данъците увеличи подкрепата за „Националния фронт“. „Хората имат чувството, че са в капан. Те са малко като жертви на глобализацията“, казва Венсан Русо – 26-годишен преподавател по английски език в местния колеж, пуснат в изборната надпревара от партията на Марин льо Пен.

Неговият опонент социалист и кмет на селото – Мишел Потле, също говори за „чувството за несправедливост“ на разочарованите от „дясната и лявата власт“, които се чувстват изоставени, а може би дори и отхвърлени, и виждат в „Национален фронт“ „последен шанс“.

„Глобално превземане на властта“

„Днес много хора заявяват позицията си открито. Допреди няколко седмици се криеха “, подчертава кметът. „Вече няма среди, до които „Национален фронт“ да няма достъп“, радва се Русо, като уверява, че партията има поддръжници сред „хора от напълно различни среди – работници, занаятчии, пенсионери“. „Националният фронт“ може да бъде подкрепен от всички социо-професионални групи“, казва сенаторът социалист и председател на парламента в департамента Ив Додини. „Най-голяма е подкрепата от хората без квалификация (…) След това са младите, дори и с висше образование младите не намират работа тук“, обяснява Мишел Потле. „Това е неочаквана печалба за „Националния фронт“, който се възползва от социално-икономическата ситуация, както и от проблемите в национален план“, казва той.

„Такъв е изборът. Напредваме в рамките на глобално превземане на властта“, посочва от своя страна Русо. Липсата на чужденци не смекчава антиимиграционната реторика на партията, която намира отзвук у някои местни жители. „Не съм расистка, не е моя работа кой ще живее тук. Властите обаче помагат на чужденците, а французите само плащат“, недоволства 40-годишната Моник.

„Съдбата на земеделските райони е същата като на големите градове – скоро във всички селскостопански зони ще има имигранти“, обяснява от своя страна Русо.