Изминаха повече от 10 месеца от старта на войната в Украйна. За тази период нещата на фронта постепенно стигнаха до състояние на равновесие. В Донбас линията на сблъсъци се установи в Донецка област, след като на практика цялата Луганска област беше превзета от руската армия, но успешната украинска контраофанзива в Харковска област доведе до украински натиск и в Луганска област, където руснаците отстъпиха известна територия и отчаяно защитават ключови точки по важната линия Сватово - Кремена. В Херсонска област украинците вече освободиха град Херсон, като руските сили се оттеглиха на изток от Днепър и сега важният въпрос е ще последва ли нова украинска атака натам и потенциално към Крим. Остава отворен и въпросът със Запорожката АЕЦ.
Ако сега погледнем назад, можем да кажем, че НАТО имаше много възможности да сдържи руската инвазия или да смекчи въздействието ѝ върху Украйна. Руският лидер Владимир Путин сигнализира за план за изпращане на войски в Украйна много преди първият изстрел. Така че защо реакцията на Запада беше толкова премерена и неефективна? По-активните превантивни мерки преди руската инвазия можеха да променят плановете на Путин. Упражнявайки само едностранна принуда и правейки отстъпки, които не са били задължителни, администрацията на Байдън ефективно принуди Кремъл да тества границите на своята бойна готовност. Първоначалната реакция на Вашингтон беше провокирана от страха на администрацията, че Путин ще използва ядрено оръжие. Парализирана от заплахата от ядрен Армагедон, тя отговори с предпазливи полумерки.
