Страхът от нападения не е изчезнал. Атаката с нож пред някогашната редакция на сатиричния седмичник „Шарли Ебдо“ накара много французи да осъзнаят, че дебатът за корените на радикалния ислямизъм не бива да се отлага, както би предпочел президентът Еманюел Макрон. Той бе убеден, че ще успее да се концентрира изцяло върху здравната криза и произтичащите от нея икономически и социални последици. И отложи една отдавна анонсирана реч, която би трябвало да бъде последвана от законопроект за борба срещу „ислямския сепаратизъм“.
Но сега „кошмарът се завръща“, както заяви бившият правителствен ръководител Мануел Валс. Атаката с нож по болезнен начин напомни за ранимостта на френското общество.
Нови граници на свободата на словото?
Едва ли може да се смята, че от нападението срещу „Шарли Ебдо“ на седми януари 2015-а година насам силите за самозащита са укрепнали. Мнозина трябваше да се примирят с това, че журналистите и карикатуристите имат нужда от полицейска защита, понеже отказваха да им бъде забранено да се надсмиват над исляма и да го критикуват. Така се стигна до мълчаливото прокарване на нови граници за свободата на словото.
Неотдавна френската информационна агенция AFP отказа да подпише апела на френската преса за защита на свободата на словото с аргумента, че не искала да постави под заплаха сътрудниците си в мюсюлманските страни. Показателно, нали?!
Автор: Михаела Вигел, Frankfurter Allgemeine Zeitung
Източник: Дойче веле
