Българските момичета, които постигат големи успехи в международните олимпиади по природни науки, стават все повече. А начинът, по който умеят да говорят за любимите си занимания и интереси, е необикновен и интригуващ. Затова във "Формулата на успеха", нашата специална рубрика за млади таланти, които завоюват всяка година десетки медали на международната сцена, ще разкажем за две от най-силно представящите се участнички - Елена Йорданова и Демира Недева.
Елена се завърна с бронз от Международната олимпиада по астрофизика, а Демира спечели наскоро също бронзов медал на Eвропейската олимпиада за момичета по математика. Споделиха ни куп интересни неща, които държим да ви разкажем:
Началото. "Математиката е игра"
Демира Недева споделя, че още от втори клас е започнала да се явява на състезания. И съответно вече има близо 10 годишен опит във всякакви математически съревнования - думата "ветеран" звучи особено за толкова креха възраст, но отговаря на фактите. Интересът й към математиката възниква случайно, на детски лагер. "Подходът, с който преподавателят там обясняваше задачите, изведнъж ми се стори изключително интересен. Всичко бе като на игра. На много достъпен език обясняваше на едни малки деца принципите на математиката и аз почувствах, че тя не е сложна и досадна наука, а една вълнуваща загадка. Това ме запали. И така до днес", спомня си Демира, която е възпитаник на математическата гимназия в Пловдив.
Демира Недева от близо 10 години е състезател по математика
Елена Йорданова също започва от много ранна възраст и отново интересът се запалва от математиката. "Първоначално се занимавах с математика и информатика, но в един момент получих предложението да се запиша в националата олимпиада по астрономия. Изненадващо стигнах до национален кръг, при положение, че това бе доста ново за мен. Стана ми още по-интересно и след това започнах интензивно да се занимавам с астрофизика и астрономия. Тези науки, разбира се, стъпват на математиката и физиката, но надграждаш над тях. Започваш да ги прилагаш към тайните на Вселената", споделя Йорданова, която учи в МГ “Баба Тонка” в Русе.
Елена Йорданова (първата отдясно наляво) впечатлява още с дебюта си в националния отбор по астрофизика
"Една оригинална идея"
Интересното при "тренировъчната програма" и на двете момичета (а това вероятно е общовалидно за всички олимпийци), е че стигат до едно и също изречение: "времето, когато решавам задачи, минава много бързо". Съответно въпросните 5 и повече часа на ден, на които нашите таланти по природни науки са способни, не се усещат като задължение или тежест. Те са въпрос на рутина, характер, както и на онази златна сплав, която свързва силния ум със способността за продължителен труд - любопитството. Колкото по-голямо е то, толкова по-неусетно минава и времето.
Времето никога не достига и на олимпиадите, когато не просто трудността на задачите, а скоростта, с която трябва да се решат, е едно от най-големите изпитания. "Често дават такива задачи, каквито човек няма как да знае от училище. И тогава трябва да търсиш не просто сложните сметки и формули (те винаги фигурират), а няколко оригинални, нестандартни идеи, които преплетем ли, решават задачата, посочва Демира. Нещо като вълшебният ключ, или по-точно - връзка с ключове, която отваря много врати.
Комбинацията от няколко нестандартни идеи е най-добрият начин да се намери ключ към задачите на олимпиадите, посочва Демира
Елена споделя, че както на олимпиадите по математика, така и на олимпиадата по астрофизика, най-важна е теоретичната част - решаването на задачи. За нея обаче любимо предизвикателство е наблюдателният кръг. “Там попадаме в планитариума, където ни се дава възможност да видим небето такова, каквото би изглеждало от друго място по земната повърхност. Тоест ние наблюдаваме едно симулирано небе и звезди, които никога не изгряват на географската ширина, на която се намираме - и ги гледаме така, както се виждат например на полюсите. Съответно там могат да те "изпитат" на цялото небе и от най-различни точки, от които то се вижда. Трябва да разпознаваме звездите по техните координати, да можем да определим кои от тях са незалязващи, да изчисляваме конкретни параметри по това, което наблюдаваме", коментира Елена.
Наблюдателният кръг е любимо предизвикателство на Елена
За пътя към олимпиадата и най-популярните "тактики" на олимпийците вече разказахме в този материал, в който обърнахме специално внимание на подготовката им. Част от тази подготовка се случва и благодарение на дарение от Vivacom, което помага за цялостното представяне на олимпийците ни. През лятото на 2024 г. телекомът предостави 30 000 лева на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, с които да подпомогне подготовката и участието на младите ни таланти в Международните олимпиади. До момента компанията е дарила близо 140 000 лв. за отборите по химия, биология, физика, астрономия, математика, информатика, изкуствен интелект и лингвистика.
"Приятелства за цял живот"
Олимпиадите по природни науки, особено когато се посещават често, се превръщат не просто в състезания, а в истинска среда за възникването на чудесни приятелства. "Запознах се с хора от цяла България, станахме приятели, сближихме се. Математиката е пулс и ритъм, начин на живот. Състезанията не са просто да отидеш в даден град и държава, и да си блъскаш главата на 3-4 задачи, а много повече. Те ти дават общност, не само логическо мислене", казва Демира и допълва, че е срещнала едни от най-важните хора в живота си по олимпиадите.
А коя, освен доброто приятелство, е сродната линия, която свързва всички астрофизици? Разбира се - небето. Продължителните занимания с астрономия и астрофизика "проясняват" гледката към него. "При всеки поглед нагоре разпознаваме съзвездия и доста звезди, чиито имена са ни познати. Досещаме се също, че това, което виждаме, е някоя конкретна галактика и знаем името й. Но придобитото познание не отменя удивлението от красотата. Винаги, когато гледам нагоре, се замислям как може да има толкова красиви неща във Вселената", завършва Елена.
Допълнителни заключения след това са излишни.
Интервю на Райко Байчев
