Всеки пети преподавател в училище или детска градина у нас е в предпенсионна възраст, показват данни на Националния статистически институт. През миналата учебна година педагозите на възраст между 55 и 59 години са били 15 755 от всички 82 347 учители, директори и зам.-директори с преподавателска заетост в образователните институции у нас, пише в.Монитор.
Най-голяма част от тях са били в общообразователните школа – 10 061, където са преподавали и най-много от даскалите – 50 846. В детските градини пред пенсия пък са били 3647 учители, докато в професионалните училища са 2152, показват още данните на НСИ към края на април 2019 г.
Голяма е бройката и на учителите, които през миналата учебна година са навлезли в пенсионна възраст - 9730. От навършилите 60 или повече години педагози 6020 са преподавали в общообразователните училища, 2606 в детските градини, а 1104 в професионалните гимназии. Според председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева обаче няма да има училище у нас, което да закъса за преподаватели. Причината е, че за последните четири години младите педагози у нас са скочили четворно. Тогава те са били едва 4%, докато сега учителите на възраст до 35 години в класните стаи са 16%, отбеляза Такева, като се позова на проучване, направено от синдиката сред 83 000 педагози у нас. Според данните на НСИ пък за миналата учебна година младите педагози са били малко над 10 000. Най-много от тях са на възраст между 25-29 години – 5558. Педагозите, които са между 30 и 34 години пък, са били 3430. Прясно завършилите и току-що включилите се в учителския занаят са били 1267, като те са били на възраст до 25 години.
Ръст с още 5% на младоците в училищата очаква председателят на Синдиката на българските учители. Такева открои три причини, които привличат младите учители в класните стаи. Първата от тях е увеличението на учителските заплати. От тази година стартовото заплащане на млад учител е 1085 лв. Това е увеличение със 165 лв. спрямо 2019-а, когато заплатите на току-що стартиралите педагозите бяха 920 лв. „Ръстът в заплащането трябва да се отчете. В бюджетната прогноза за следващите две години също са заложени по-високи заплати и тази тенденция привлича повече млади хора да влязат в образователната система“, коментира Такева. Според нея вторият фактор за привличането на младите кадри към класните стаи са модерните технологии, с които те работят. Таблетите, проекторите и модерните дъски, с които могат да направят по-увлекателен учебния процес, подпомагат мотивацията им. 600 школа били обзаведени с модерни технологии за миналата учебна година, а нови 1400 предстои да бъдат тази, посочи Такева. Модерната инфраструктура пък е третият фактор, който мотивира младежите от студентските скамейки да се насочат към класните стаи.
Учителската професия продължава да бъде по-чест избор сред жените, показва още националната статистика. Едва 17% или малко над 10 000 от педагозите в класните стаи са мъже. От тях 7404 са в общообразователните училища. Най-голяма част от тях преподават на учениците от 5-ти до 7-ми клас – 3735, а най-малко са началните учители мъже – 1263. В професионалните гимназии пък представители на силния пол са близо 1/4 от преподавателите. От всички 11 702 педагози, които учат на занаят учениците, 3108 са мъже.
Американец ни дава уроци по занималня
Американски специалист ще пристигне напролет у нас, за да изнесе уроци на българските си колеги от училищните занимални. Обучението, което е по инициатива на Синдиката на българските учители (СБУ), ще се осъществи през април. Американският специалист ще направи демонстрации как протича обучението в занималните в Щатите и по-какъв начин може да се подобри целодневната организация у нас. Според председателя на СБУ Янка Такева трябва да бъде направена промяна в самоподготовката на учениците и те трябва да имат по-голяма свобода при планиране на свободното си време.
В 1787 училища от всички 1920 в страната, в които има деца от първи до седми клас, са сформирани групи за целодневно обучение, сочат данни на просветното министерство. С написани домашни вкъщи се прибират 244 426 малчугани от всички 436 010 в начален или прогимназиален етап. Това означава, че всяко трето хлапе не посещава занималня. Липсата на класни стаи е основната причина понякога желаещите да се включат в целодневни обучение да са повече от възможностите на дадено училище. В по-горните класове пък родителите не записват децата си за занималня, тъй като хлапетата посещават различни спортни занимания, уроци по езици, пеене, танци.
По 20 на опашка да преподават психология
В област Велико Търново има сериозен наплив за учители след увеличаването на размера на заплатите, съобщи шефката на образователния инспекторат Розалия Личева. Средно за едно обявено свободно учителско място кандидатстват по 5-6 специалисти. Най-голям е броят на кандидатите за учители по психология, като в някои училища броят на мераклиите за едно място достига до 20 човека. Кандидатите за чуждите езици са по 5-6 за място. Голям е напливът и към началните учителски места. Малко по-малко са желаещите за преподаватели по точни науки и най-вече математиката. Сред най-нетърсените учителски места са и тези по специалните предмети, като архитекти, агрономи и др.
Допреди няколко години за завършилите английска филология или информационни технологии бе немислимо да се "затрият" и да стават "нископлатени даскали" за 700 лв. Сега, след увеличението на заплатите обаче, все повече висшисти от тези направления вече предпочитат учителското поприще пред кариерата в IT собствена или чужда фирма.
