Отговорността за лошото възпитание на децата е на родителите и те трябва да я поемат. Това е позицията на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" във връзка с плана за борба с агресията в училище, който Министерството на образованието (МОН) прие.
"Задълженията да включват и указания за добро родителство, както и наказания за лошо възпитание на ученика. За тази мярка МОН трябва да поиска политическо решение и съдействие от цялото правителство", смятат от синдикат "Образование". Те за пореден път предложиха да се въведе оценка "Възпитание", която да се използва в бала за прием след основно образование и при кандидатстване в университет. "Такава оценка има по различен начин в много образователни системи и би имала стимулиращ ефект", смята Юлиан Петров, цитиран от в. "Сега".
Планът за превенция на агресията в училище е с 22 мерки, сред които ученически патрули в междучасията, право за дисциплинарни мерки без съгласие на родителите и др. Част от тях, като осигуряването на психолози във всяко училище, срещат подкрепа от всички, други обаче се очертават като доста дискусионни.
От синдикат "Образование" например подкрепят предложението на министерството за въвеждане на механизми за действие при липса на съдействие от родителите - например санкциите да се вземат от педагогическите съвети на училищата дори без съгласието на майките или бащите. Според асоциация "Родители" обаче едно преместване на ученик в друга паралелка или клас, със или без да се иска съгласието на родителите, би било само преместване на проблема на друго място, но не и разрешаването му.
От Националната мрежа за децата също повдигат темата за ролята на родителите. "Не е ясно как училищата ще си взаимодействат и партнират с родителите. Хубаво е да има обучения за учители, но не се говори за обучения на педагозите как да работят именно с родителите", коментира Стефан Лазаров от организацията.
Нееднозначно се коментира и идеята за ученическите патрули. "Има смисъл по-големите ученици да обучават по-малките, но не и да влизат в позицията на полицаи и да действат репресивно", коментира Цвета Брестничка от асоциация "Родители". По думите й идеята за ученически патрули звучи като полицейска мярка и едва ли ще намали насилието между децата. Според нея по-удачно би било големите ученици да бъдат поощрявани да общуват с по-малките и да ги информират за различни неща. Една от възможностите за използване на подхода "връстници обучават връстници", която предлага и МОН, е именно младежите от горните класове да обучават малките как да реагират в случай на инцидент или да разясняват правата им. "Идеята учениците да дежурят в междучасията не е лоша, тя съществува в много образователни системи, като например в Полша, и би имала възпитателен характер за младежите", смята обаче Юлиан Петров от "Подкрепа".
От родителската асоциация възприемат плана на министерството като насочен предимно към действия при възникнали вече инциденти вместо към превенция. Оттам са на мнение, че най-голямата мярка срещу училищното насилие би била промяната на средата, в която учат децата. "Образователната среда не е съобразена с нуждите на децата, тя не им позволява нито да се движат, нито да си отпочинат", коментира Брестничка. По този повод от асоциацията отдавна апелират към преминаване към едносменен режим на обучение, което ще се случи чак през 2020 година.
