Българският патриарх Даниил и главният мюхтия Мустафа Хаджи са на едно мнение, че тряба да има часове по религии и добродетел в българските училища. Това стана ясно от позицията им по време на кръгла маса по темата в НДК. Става въпрос за законодателно предложение на МОН, което трябва да бъде одобрено от Народното събрание. Концепцията за часовете по религии и добродател ще бъде готова на 8 май, а всеки родител ще има право да избере дали детето му да учи по програма с елементи на конфесионално образование.
Задължението на държавата
Българският патриарх Даниил започна своето изявление, че от времето на покръстването и особено след идването на учениците на светите братя Кирил и Методий общообразователната и духовната просвета са неразривно свързани през цялото историческо развитие на народа ни до средата на миналия век, когато се установява атеистичния режим.
"Българската държава има моралното и всяко задължение да образова децата на своите граждани в неподправените знания и приципи на православното изповедание и духовност, които са дали толкова много на народа и държавата ни. Време е българската държава да върне православното религиозно образование на подобаващото му място в българското училище като се отчитат възгледите и се даде възможност на родители от други вероизповедания и неизповядващи религия да изберат за децата си профила на този предмет", заяви още Негово светейшество. ОЩЕ: "Не предлагаме час по религия": Образователният министър за Зевс, Исус и митовете за новите часове в училищата (ВИДЕО)
Главният мюфтия на Мустафа Хаджи също се изказа в подкрепа на часовете по религии и добродетели.
Той повдигна въпроса дали възпитанието в добродетели не може да се предава на младото поколение без религия. "Атеистичната система на комунистическия режим се опита да ги предаде на младото поколение, като насаждаше атеизма от ранна възраст на децата. Обаче сме свидетели, че те се провалиха. Не е необходимо, за да изпием цялата вода на морето, за да разберем, че е солена", смята мюфтията.
Според него е необходимо е да се върнем към основата, а именно религиозното възпитание.
Той не смята за пресилено, че доброто съжителство между християни и мюсюлмани в България се дължи на религиозното възпитание.
"След като хората се отдалечиха от религиозното възпитание, материализмът, завистта, злобата и ред негативни прояви, заемат важно място в разбирането за живота на съвременния човек", смята още Мустафа Хаджи. ОЩЕ: Нов учебен предмет "Добродетели и религии": С ролеви игри МОН ще спира езика на омразата
Снимка: БГНЕС
Българите одобряват
57% от българите одобряват въвеждането на предмет религия като част от редовната учебна програма, докато 26% са на обратното мнение, показва националнопредставително проучване на "Тренд" за въвеждането на религиозно образоваение в училищата, проведено между 10 и 16 март 2025 година по метода пряко полустандартартизирано интервю лице в лице.
"Сред различните възрастови групи има динамика по този въпрос, а именно по-младите остават по-резервирани към въвеждането на религия като част от редовната учебна програма. Там процентите са почти сходни - 42 на 40. Когато се увеличава възрастта и подкрепата за въвеждането на религията като част от редовната учебна програма нараства. Сред най-възрастните групи около две трети подкрепят тази идея. Има също и динамика по тип населено място", обясни Димитър Ганев по време на дискусията в НДК
Стана ясно, че в столицата, в която е най-силно застъпена либералната култура - отново има разделение: 40% "за", 40% "против", а в областните градове, малките населени места и селата има по-голяма подкрепа за часовете по религия. ОЩЕ: Да се изучава ли религия в училище? Проучване
Дискусията
По време на дискусията бяха поставени и редица въпроси. Според депутата от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова липсват основни добродатели. "Основната среда, в която децата поемат добродетелите е семейството. Ако семейството не изполядва добродетелите на МОН - как ние ще подкрепим семейството? След това учителите - ако те не изповядват в сърцата си и не са пример заедно с родителите - как ние ще научим децата без пример и само на хартия какви добродетели да следват?", попита тя. Ето защо според нея активно трябва да бъдат включени родителите и учителите.
От ПП-ДБ поставиха и въпроса за религиозното образование в смесените райони на България, както и как представите за Стария Завет ще бъдат съчетани с научните обяснения и постижения.
Петър Николов от ГЕРБ обясни, че по никакъв начин не се нарушава плурализма, тъй като всеки родител ще може да избере дали детето му да изучава този предмет или не. "Ние не говорим за някаква неевропейска практика, а за европейската практика. Говорим за това, че България след 45 години комунизъм и атеизъм, отново да влезе в европейското русло. Защо се предлага това? Предлага се не защото искаме да направим вярващи хора. Това е работа на църквата. Предлага се, защото християнството е в основата на всичко това, което наричаме европейска цивилизация и което наричаме българска национална идентичност", смята той.
Припомняме, че по повод въвеждането на часовете по религии и добродетели в институцията на омбудсмана постъпиха десетки сигнали от родители. ОЩЕ: Жалби до омбудсмана: Родители са притеснени какво ще учат децата в часовете по "религия и добродетели"
