Със съкращаване на дейности и кадри в Българската академия на науките (БАН) кризата там няма да се реши. Един млад учен в БАН започва с 440 лева заплата. Средното възнаграждение на доцент е 650 лева, а на професор – 750 лева. Ако си позволя самонараняващото сравнение - та дори продавачките в магазините на „Витошка” получават повече от младите ни учени. Това каза в ефира на БНР председателят на академията акад. Стефан Воденичаров.
„Бюджетът на Академията, в сравнение с миналата година, е намален с 5,5 млн. и сега е 71 млн. лева. Парите, които в момента са отпуснати от бюджета, предвиждат само едни недобри заплати. 3100 са учените в БАН, а общият състав на Академията е около 6000 души. Средната възраст на учените е 49 години“, каза още той.
Акад. Воденичаров обясни, че БАН е единствената институция, която иска същото финансиране, каквото е получавала преди пет години, допълва Topnovini.bg.
„Искаме малко над 85 млн. лева, за да успокоим атмосферата в академията“, коментира той.
По думите му не е нормално заради „финансов недоимък БАН да не работи ефективно. Той посочи още, че БАН е водещ научен, духовен и експертен център на България, но е финансово джудже, на опашката, извън всякакви приоритети.
"Не бих казал, че властта в България тотално ни е обърнала гръб, но тя не разбира как можем да помогнем да се възстанови нормалния стопански живот у нас, с всички инициативи, които имаме. Бюджетът на БАН беше драстично занижен, а за да може да се работи нормално на учените им трябват минимум 85-90 млн. лв. годишно. За справка - тази година те са 72 млн. лв., с орязаните 5.5 млн. лв. спрямо 2014 г.“, каза акад. Воденичаров.
Той посочи, че все още в 10 института въпросите с работните заплати до края на годината не са уредени и се надява на разговори по този въпрос с Министерството на образованието и с Министерството на финансите.
Акад. Воденичаров обяви, че с най-бързи темпове от академията си тръгват младите хора, защото не са склонни да работят за толкова ниски заплати.
