Кметовете на общини в област Кърджали настояха да се създадат реални условия за изучаване на турския като майчин език в училищата. Това се случи на среща с министъра на образованието Красимир Вълчев.
От администрацията на Хасан Азис, кмет на Кърджали, съобщиха, че основният въпрос, който с колегите му са поставили, е за създаване на реални условия, за да стане ефективно изучаването на турския като майчин език в училище. Те са изразили своето безпокойство от негативните тенденции за драстичното намаляване на изучаващите езика през последните 25 г. Една от причините е в законовите уредби, приети през годините.
През 1992-1993г. турски език в страната са изучавали 114 000 деца, а днес броят на учениците е паднал до 6000. Проблемите с изучаването на турски език не са само в област Кърджали, те касаят цялата страна, е посочил по време на разговорите Хасан Азис.
Кметовете настояли за ясно фиксиране на броя на часовете по майчин език, които да бъдат определени нормативно. Те поискали в училищата да се назначат достатъчно преподаватели по турски език, както и да се отпечатат нови учебници, тъй като последните издадени са през далечната 1992г.
Акцент в разговорите е било и възстановяването на длъжността експерт по турски майчин език в Регионалното управление на образованието/РУО/. Този въпрос беше отправен към министър Вълчев и при посещението в Кърджали преди година.
На срещата е дискутирана необходимостта от актуализиране на учебната програма в професионалните гимназии, която да бъде съобразена с нуждите на местния бизнес. По този проблем предстои среща със зам.-министъра на образованието и науката Таня Михайлова, предаде БГНЕС.
Младежи от турски произход, живеещи в София, са решили да разработят нови инициативи за повишаване на интереса към обучението по турски език, обезпокоени от голямото безразличие на държавните училища в това отношение, съобщи преди дни Анадолската агенция.
От 90-те г. на миналия век езикът се изучава като свободно избираем предмет. Хилмие Индже, която е ръководител на дружеството за културни взаимодействия в София, смята, че проблемът е от особено значение и намирането на изход от ситуацията не търпи отлагане.
„Работим за организирането на национален симпозиум с цел повишаване на интереса към обучението по турски език. В държавните училища езикът се изучава като свободно избираема дисциплина, но е налице безразличие към нея. Необходимо е да се ангажират както родителите, така и училищните директори, и преподавателите, за да се види къде е коренът на проблема и да се стигне до решението му“, казва младата адвокатка. Според нея младото поколение турци в България не знаят как да говорят, пишат и четат на езика, и това е един от най-важните им проблеми.
В България, където населението наброява под 7 млн.души, от които около 600 000 са от турски произход, в момента едва 5 385 деца изучават майчиния си език, като в предходната учебна година те са били с 1 701 повече, посочва Хилмие Индже. Според данните на Министерството на образованието през учебната 2016-2017 г. часовете по турски език са посещавани от 7 086 деца.
Хилмие Индже посочва, че особено голям проблем за българските турци е намирането на съвременни турски книги, а за да се поддържа езикът жив, дружеството е започнало кампания в София „Дари книга – имай библиотека“. Целта е рафтовете в офиса на организацията да съберат поне 2 000 книги на турски език. Миналата година през септември, също пред медии в Турция, лидерът на изселническа организация Зюрфеттин Хаджиоглу обвини България в провеждане на скрита асимилация на малцинствата.
„В България турското малцинство наброява близо 1 милион души, но само няколко хиляди от децата изучават майчиния си език. Това е болезнено, силно обезпокояващо и тревожно състояние, то е демонстрация на това, че българската държава и правителството й продължават с политиката на скрита асимилация на малцинствата. Новата учебна година няма да бъде добър период за турското малцинство в България“, посочи тогава той.
Според него правителството е виновно за ежегодното намаляване на броя на учениците, изучаващи майчиния си турски език и носи отговорност за проблемите около закона за образованието, за това, че обучението по турски е извън учебните програми и е свободно избираем предмет, на което обаче пречат директорите на училищата. Особена вина носят и местните управи с тяхната незаинтересованост и бездействие, смята Хаджиоглу. Той е чест гост на Кърджали и не пропуска да отправя призиви за конкретни действия в тази посока към политиците, представляващи турското малцинство, към религиозните служители и гражданските организации.
„Нашите сънародници в България непременно трябва да подадат заявления за изучаването на турски език в училищата на децата им и да продължат да настояват за обучението на майчин език. Нашата конфедерация наблюдава много внимателно развитието на този проблем“, подчертава Хаджиоглу.
Проблемът с липсата на интерес към обучението по майчин език в България стана тема и на репортаж на националното радио и телевизия на Турция /TRT/, излъчен също при старта на учебната година у нас. В него се казва, че след началото на демокрацията у нас в годините след 1990-а децата на българските турци са изучавали майчиния си език като задължително избираем предмет, като по онова време броят им е бил около 100 000. През 2003 г. обаче те са намалели до 30 000, а през учебната 2015-2016 г. наброяват 7 565 деца.
През септември 2015 г. вече бившият лидер на ДПС Лютви Местан внесе предложение турският да стане задължително избираем предмет в училище, но парламентът го отхвърли, а впоследствие управляващите от ГЕРБ го наложиха като свободно избираем, бе припомнено в репортажа. Така децата са пренасочили интересите си към западните езици и природо-математическите дисциплини, и са загърбили майчиния си език. Отделно от това училищните директори създавали изкуствени проблеми и бариери с изискването за специални заявления, но те еднолично решавали дали да има такова обучение.
Налице е дефицит на преподаватели, учебниците по турски са от 1999 г. и са остарели, в региона с най-многобройно турскоезично население – Кърджали, майчиния си език в училище изучават по-малко от 2 500 деца, а и вече може да се каже, че в българската образователна система турският е мъртъв, така самосъзнанието и чувството за идентичност остават на заден план, се подчертава още в репортажа. Анкара често критикува България за майчиния език и за липсата на турска телевизия.
