Болезнен, обезпокояващ и тревожен е фактът, че в българските училища не се изучава турски език, а за това е виновна държавата, това заяви лидер на изселническа организация в Турция.
Още: Кабинетът отпусна милион за образователни програми и иновации в училища
Още: Изплащат стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата
Председателят на Конфедерацията на балканските румелийски турци Зюрфеттин Хаджиоглу обвини правителството на България в провеждане на скрита асимилация на малцинствата. „В България турското малцинство наброява близо 1 милион души, но само няколко хиляди от децата изучават майчиния си език.
Това е болезнено, силно обезпокояващо и тревожно състояние, то е демонстрация на това, че българската държава и правителството й продължават с политиката на скрита асимилация на малцинствата. Новата учебна година няма да бъде добър период за турското малцинство в България“, посочи той. Според него правителството е виновно за ежегодното намаляване на броя на учениците, изучаващи майчиния си турски език и носи отговорност за проблемите около закона за образованието, за това, че обучението по турски е извън учебните програми и е свободно избираем предмет, на което обаче пречат директорите на училищата. Особена вина носят и местните управи с тяхната незаинтересованост и бездействие, смята Хаджиоглу. „Искам открито да подчертая, че с тази политика в сферата на образованието България само ще губи и няма да има никаква полза в бъдеще. Защото когато едно дете не знае майчиния си език, то не може да овладее и официалния, и няма как да бъде успяващо. В районите, населени с турско малцинство, децата не знаят добре нито майчиния си език, нито официалния.
Тази ситуация се признава от компетентните преподаватели и възпитатели“, коментира изселническият лидер. Той отправи призив за конкретни действия в тази посока към политиците, представляващи турското малцинство, към религиозните служители и гражданските организации, и изрази надежда за бързи стъпки за намиране на изход. „Нашите сънародници в България непременно трябва да подадат заявления за изучаването на турски език в училищата на децата им и да продължат да настояват за обучението на майчин език. Нашата конфедерация наблюдава много внимателно развитието на този проблем“, каза Хаджиоглу.
Още: Нови близо 10 млн. за образователни програми раздаде щедро служебният кабинет
Още: Учебната година да се удължи с една седмица: Предложение на МОН
Националното радио и телевизия на Турция /TRT/ преди дни излъчиха репортаж по темата от България. В него се припомня, че след началото на демокрацията у нас в годините след 1990-а децата на българските турци са изучавали майчиния си език като задължително избираем предмет, като по онова време броят им е бил около 100 000. През 2003 г. обаче те са 30 000, а през учебната 2015-2016 г. наброяват 7 565 деца.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: По-големи учителските заплати, но различно: Данни с колко иска да ги вдигне служебното правителство
Още: Ученици играха кючек върху чиновете в гимназия в Ихтиман
В репортажа се посочват усилията на /вече бившия/ лидер на ДПС Лютви Местан, който през септември 2015 г. внесе предложение турският да стане задължително избираем предмет в училище, но парламентът го отхвърли, а впоследствие управляващите от ГЕРБ го наложиха като свободно избираем. Така децата са пренасочили интересите си към западните езици и природо-математическите дисциплини, и са загърбили майчиния си език. Отделно от това училищните директори създавали изкуствени проблеми и бариери с изискването за специални заявления, но те еднолично решавали дали да има такова обучение. Налице е дефицит на преподаватели, учебниците по турски са от 1999 г. и са остарели, в региона с най-многобройно турскоезично население – Кърджали, майчиния си език в училище изучават по-малко от 2 500 деца, а и вече може да се каже, че в българската образователна система турският е мъртъв, така самосъзнанието и чувството за идентичност остават на заден план, се посочва още в репортажа. Подчертано е и погрешното схващане, че децата на българските турци по рождение си знаят езика, а и у дома ползват само него, и гледат турска телевизия.
Дали ще има деца, изявили желание да изучават турския в училище, ще стане ясно към края на месеца, когато ще бъде готов Списък образец №1, който дава яснота за натовареността на учебните програми, заяви за БГНЕС началникът на регионалното управление на образованието в Кърджали Гроздан Колев. Той обаче отказа да предостави данни и препоръча въпросите да се отправят към пресцентъра на министерството, „защото такъв е редът“.
