"Огромният проблем на българското училище в момента са учителите, не децата. Ние убиваме учителите си с начина, по който през последните 20 години сме организирали образователната си система. И сега се видяха всичките нейни слабости." Това каза в интервю за БГНЕС училищният психолог Иван Игов.
"Ако системата ни беше подготвена нямаше да имаме такива катаклизми. Ако отидете в малък град, където учат по-малко деца, които могат да бъдат разреждани и да учат в една смяна, там няма да видите промяна. Голямата промяна е в големите градове", убеден е той.
Игов казва, че преди 10 години, когато бил съветник на зам.-министъра по образование, сега кмет на столицата, Йорданка Фандъкова, искали да се направи реформа в системата и да има малки училища от по 300-400 деца, които да учат задължително на една смяна, какъвто е нормалният начин на образование.
"Сега щяхме да можем по-адекватно да вкараме децата в някакъв извънреден режим. Сега това е невъзможно. Преди всички си затваряха очите и казваха, че колкото повече деца има на едно място, толкова по-лесно се управлявали, което са глупости. Това увеличава насилието и всичко останало, а сега се видя, че увеличава и страха за живота на децата и най-вече на учителите", коментира психологът.
Според него не става дума за нова реалност, а за реалност в условията на социална криза.
"Като социална криза, тя минава през различни фази както при възрастните, така и при децата. Ако говорим за втора вълна, ние говорим и за втори етап на тази криза. Децата по-лесно възприемат промените в събитията в околния свят, по-адаптивни са, по-бързо може да се включат, ако им бъдат обяснена, в изпълнението на правилата и спазване на нормите. Проблемът в образователната система не е в децата, той е по-скоро във възрастните, които по-трудно приемаме промените, да не говорим, че не бяхме подготвени за тях", смята той и добавя, че училищната система по света е така организирана, че в момента може да се провежда реално обучение на децата, като те биват разделени в две групи, на две смени, в разредени класове, които наброяват по десетина деца.
"Това е вариант, при който нито учителите, нито децата, нито родителите са изложени по някакъв начин на опасност. При нас е точно обратното. При нас голяма част от училищата, близо 50%, в големите градове са наблъскани с много повече деца отколкото могат да поемат, вътре са набутани шест възрастови групи от подготвителния клас до 12", посочва Игов.
Помолен да коментира дали въвеждането на маски в клас ще внесат повече спокойствие в системата, той твърди, че няма как да бъдат накарани децата в междучасията или след часовете да изпълняват тези норми.
"Вчера видях една анкета, при която над 80% от учителите не биха искали да посещават открити часове и биха искали да минат на дистанционно обучение, защото се страхуват за своето здраве и здравето на близките си", коментира той настоя в големите градове, където не може да се направи реорганизация на учебния процес да има локдаун.
"Смятам, че в момента, от гледна точка на това, че трябва да защитим живота на учителите, вече не говорим за здравето, а за живота им, защото много от тях са в рисковите групи с придружаващи заболявания. В момента в тези големи училища, където не може да бъде осигурено двусменно образование, с намалени паралелки, трябва да има локдаун. Тези училища задължително трябва да излязат в дистанционна форма на обучение или да излязат във ваканция. Всяка година има предвидено време за грипни ваканции и в момента то може да бъде използвано. Дори, ако се налага затварянето на училищата или прекъсване на учебната година за известно време и удължаването ѝ през лятото, с надеждата, че през пролетта ще има ваксина, която най-напред ще стигне до учителите", предлага психологът.
Специалистът посочва още, че постоянният страх от страна на учителите, че всеки ден могат да се заразят води до проява на вътрешна или външна агресия и определено прави учителите по-разстроени, агресивни и напрегнати, което от друга страна се отразява на децата.
"Фрустрацията и напрежението при възрастните се предава на децата. Нараства процентът на агресивно поведение при някои деца, други се затварят. Имах случай с родители, които ми се обаждат и ми казват, че децата им не искат да ходят на училище, защото ги е страх", разказва Игов и припомни случая в Шумен, където класна ръководителка почина от COVID-19, а учениците ѝ отказваха да се върнат в клас.
"Децата след това се самообвиняваха, че те са виновни за смъртта на учителката си. Може да си представите за какъв стрес става дума", коментира той.
Според него сега е моментът, в който може да зачеркнем излишната информация, с която се затрупват децата и да се акцентира на важната, която ще помогне на учениците за това да усвоят повече правила за работа и правила за живот.
